В светлината от фенерите се виждаше колко е прошарена късо подстриганата му коса, месестият му нос и тънките устни се набиваха на очи.
— И все пак е осъществимо, нали? — попита Илкар.
— Така смятаме — предпазливо потвърди Ларион. — Но първо трябва да разбереш по какъв начин създаваме Закрилниците.
— Уви, разбирам твърде добре — неприветливо изрече елфът.
— Напротив — завъртя глава Дензър. — И те моля да не се впускаме в спорове дали е морално. Това, което ще чуеш, не е приятно, но помни, че всички тук се опитваме да помогнем на Сол.
— Нима? — усмихна се Илкар само с устните. — Бих искал да повярвам, но май по-скоро всички се опитваме да не допуснем Хирад да отпраши нанякъде с катализаторите за заклинанието.
— Не би стигнал далеч — увери го Ларион надменно.
— Да се обзаложим ли? — тутакси се наежи елфът.
— Хайде да пропуснем това, бива ли? — поизчерпи се и търпението на Дензър. — Илкар, няма полза от разпри. Магистър Ларион, на ваше място не бих се обзаложил. Не можете да си представите на какво са способни Гарваните.
Ларион понечи да възрази, но само издиша шумно през носа.
— Закрилникът — подхвана той — е устойчиво възкресение, чието тяло бива възстановено по спомените на душата. Най-важното им свойство е, че са несравнимо по-пълни и точни от спомените на мозъка. Ако душата бъде задържана до половин денонощие след смъртта, всички способности на съзнанието и тялото ще бъдат пресъздадени напълно.
— Долавям някакво прикрито „но“… — вметна Илкар, който се озърна към Незнайния и поклати глава.
— Прав си. Душата не се връща в тялото.
— Какво?! — подскочи Ериан на стола си.
— Но тогава как… — запъна се елфът.
— В началото е имало само един начин да се постигне връзка, но той се е превърнал в средство за поробване — призна Ларион. — Докато заклинанието не било разработено в сегашния си вид, за съживяването свързвали душата и тялото чрез Демонична верига — тя поробва масовото съзнание на призовани многобройни демони. И действа безупречно. Демоните са под наша власт, затова можем да им даваме каквито си искаме заповеди. Обикновено ги използваме именно за свързване на душата и тялото.
— Обикновено… — повтори намръщен Илкар.
— Да, Магистрите могат да заповядат на демоните да сторят каквото и да било с душата и с тялото. Могат дори да ги оставят в тяхна власт и тогава започват вечните мъчения. Сега знаеш защо не ми беше по силите да изпълня сам молбата ви — напомни Дензър.
— Ама че варварство…
— По-лошо е от варварство — кимна Ларион.
— И къде са душите? — сети се Ериан.
— В покой. Тук, в Хълма. Слети са помежду си и от това Закрилниците черпят общото си могъщество. Взаимодействието им се опира на мигновено разбирателство. Цяла армия от Закрилници би била непобедима.
— И по какъв начин може да бъде освободен Незнайния? — посочи Илкар към неподвижната фигура на Сол.
— Илкар — започна нерадостно Магистърът, — обясних ти как ги създаваме, за да вникнеш в рисковете… доколкото можем да си ги представим. Помни, че никой досега не е опитвал това, което ще направим аз и Дензър. И не съм съвсем сигурен, че ще съхраним живота на Сол.
— Смъртта му ще бъде твърде удобна, не мислиш ли?
— Всъщност не. Какво бих спечелил?
— Ще имате своите Закрилници и занапред — отсече елфът. — Ще навирате в очите на другите Школи неуспеха си и ще упорствате с прастария довод „подобие на живот е по-добро от липсата му“. Лично аз обаче вече се съмнявам, че съществуването на Закрилника може да се нарече дори „подобие на живот“.
— Разбирам защо си настроен толкова цинично — отвърна Ларион. — На едно мнение сме, дори да не ти се вярва. Мнозина от нас желаят да ускорим промените и да се откажем от някои прастари нетърпими традиции. И Дензър е за промени също като мен. Стремя се искрено да успеем и заради бъдещето на Ксетеск, и като маг изследовател. Затова Дензър ще ми помага. На него се доверяваш, нали?
— Доколкото се доверявам на някого в Ксетеск.
— Само това мога да предложа — усмихна се Магистърът.
— Стига ми, но искам да ви предупредя — ако Незнайния умре и не обясните причината на Хирад така, че да се примири, все едно не сте се опитали да помогнете.
— Благодаря, Илкар — въздъхна Дензър. — Някой иска ли още вино?
— Обяснете ми колко голям е рискът — помоли Ериан.
— Не знам, но ще ти изброя опасностите — каза Ларион. — Знаем само от теорията, че е възможно да прехвърлим душата, и то единствено по Демоничната верига. Не ни е известно доколко това ще й навреди. Не сме наясно и дали душата ще поиска да се върне в тялото и колко може да е пострадала от потискането на съзнанието. Имаме смътни догадки какво сътресение ще е за възстановения човек, когато Демоничната верига бъде прекъсната и той отново трябва да се справя самостоятелно. Не забравяйте, че е минал през смъртта…