Илкар пак се взря в Незнайния, който ги наблюдаваше. А може би чрез него гледаше и слушаше цялата Демонична верига?
— Дори връщането в смъртта е по-добро от това — каза елфът.
— Склонен съм да се съглася — отвърна Ларион. — Дензър, трябва да се подготвим, но първо да видим какво ще правим със замислите на нашия приятел Найър. Свържи се със своя Следник, моля те.
Дензър затвори очи.
Изведнъж котаракът се размърда в скута на Хирад и го събуди от дрямката. В късния следобед слънцето не напичаше толкова и ветрецът охлаждаше въздуха над полята.
Хирад погледна надолу към котарака и срещна стряскащия поглед на демона.
— Не прави това! — озъби му се.
Демонът се ухили, но в стържещия му смях нямаше веселие.
— Те идват. Трябва да сме готови за тръгване.
— Дензър ли идва?
— Онези, които искат да присвоят Крадеца на зората. Трябва да сме готови.
Стилиан подреди мислите си, докато срещаше враждебните погледи от другите маси. Западняците вече бяха недалеч от Гиернатския залив и Подкаменния проход, не би си позволил да загуби подкрепата на останалите Школи. Макар че го вбесяваше постъпката на подчинения на Найър — Дензър, изпадаше в ярост, щом се сетеше за мага от Дордовер, заради когото бе започнало всичко.
— Това злощастно произшествие… — Вулдарок изпръхтя и Стилиан го скастри с тежък поглед преди да продължи. — …в Дордовер преди няколко дни ни принуди да разкрием нещо, което искахме да остане в тайна още известно време.
— Не бяхте готови да ни се доверите ли? — попита Херист, без да се заяжда.
— Очаквах някои да реагират така, че да застрашат бъдещето на Балея.
— А сега очакваш от мен да се примиря, че оскверняването на нашата крипта е било оправдано?
Гласът на Вулдарок беше тих, но преливаше от отрова. Стилиан си разтърка челото и се взря в очите му.
— Налага се да отговоря с „да“, но ще ти обясня защо, ако ми позволиш. При всякакви други обстоятелства не бихме избрали това решение. И преди да одобрим проникването в криптата, обмислихме възможните последствия. Съжаляваме искрено, че трябваше да научите точно по този начин какво сме направили. Смятахме обаче, че ако ви уведомим, разногласията ни само ще се задълбочат.
Вулдарок кимна бавно, макар че стискаше зъби. Облегна се на креслото и страничната облегалка скри лицето му.
— Обмислили сте… И съжалявате… Един от моите магове умря.
Думата сякаш увисна в залата.
— Хъм… — Стилиан погледна бележките, подготвени от неговите помощници. — Вулдарок, защо не ни кажеш как е умрял?
— Опитал се е да спре оскверняването на криптата.
— Това ли е правил? Версията, която аз чух, не е съвсем същата. Дали не би ни обяснил как пленяването на един Следник, за да послужи като примамка в капана за неговия господар, е щяло да помогне в този благороден стремеж?
— Не съм палаво дете, което сте сварили да върши бели! — сопна се Вулдарок. — Да не забравяме, че нашият маг е бил убит от вашето изчадие, така наречения Следник.
— Не отричам, че точно това се е случило накрая. Мисля обаче, че дължим на Херист и Барас изчерпателно обяснение. Ще ми бъде неприятно те да оттеглят подкрепата си за общите ни усилия заради недоразумение.
— Какви недоразумения може да има около едно явно убийство? — презрително изрече Вулдарок.
Очите на Стилиан блеснаха и той понечи да се надигне, но седящият до него помощник го хвана за ръката.
— Опасявам се — започна Господарят на хълма сдържано, — че нашите колеги не знаят как Следникът е бил пленен извън територията на вашата Школа…
— Но е бил в града — изсумтя Вулдарок.
— Това престъпление ли е?
— Появата му е била част от…
— Това престъпление ли е? — повтори Стилиан по-настойчиво.
Вулдарок се намръщи още по-грозно.
— Не.
— Благодаря ти, че изяснихме този въпрос. Няма да съм спокоен, ако не кажа още, че Следникът е бил изпратен само като наблюдател, а Дензър е останал в гора извън Дордовер. Нямало е да влезе в града, но след отвличането е променил намерението си. Не искам от никого да оправдае извършената от нас кражба. Очаквам обаче от всички да разберат защо е била необходима и да признаят, че бяхме намислили да вземем пръстена тихо, мирно и без участието на магове от други Школи, освен Дордовер. Имало е насилие единствено заради прищявката на друг маг.