Мнозина от седящите в залата пишеха трескаво, представителите на Школите се навеждаха един към друг и си шепнеха.
— Оспорваш ли обясненията на Стилиан? — попита Барас накрая.
— Да, Следникът е бил хванат извън територията на Школата — потвърди Вулдарок. — Не забравяйте обаче, че по това време при нас вече са били влезли двама души, които не би трябвало да си го позволят.
— Уви, малко объркваш последователността на случките — с намек за пренебрежение възрази Стилиан. — Двамата Гарвани, за които говориш, са видели пленяването на Следника извън стените на Школата.
— Докато са се подготвяли да влязат в нея незаконно.
— Сега не обсъждаме техните действия. — Невъзмутимият глас на Херист разсея напрежението. — Говорим за човек от вашата Школа.
— Ние сме жертвите на това злодеяние! — удари с юмрук по масата Вулдарок.
— Да, от вас бе откраднат пръстенът — вдигна рамене Херист.
— Но най-силно ви възмущава смъртта на мага, който е отвлякъл Следник извън територията на Школата, — Той се приведе напред и светлината открои леката му усмивка. — Първото злодеяние през онази вечер е извършено от Дордовер.
— Какво се опитваш да кажеш?
Вулдарок си избърса челото и раменете му се отпуснаха.
— Той подчертава — намеси се Барас, — че е имало две отделни произшествия, които ти се опита да смесиш. Стилиан призна подбудите си за първото. Другото, колкото и да е печално, е предизвикано от ваш маг. Той е причината във вашата Школа да влязат Следник и маг от Ксетеск, иначе са щели да стоят настрана. А последствията са били неизбежни.
— Неизбежни ли?!
— Достатъчно! — изправи се пак Стилиан. — Много добре знаеш каква е връзката между наш маг и неговия Следник. Знаел е и онзи глупак. В друг случай може би е щял да успее в пленяването и на двамата, макар че недоумявам защо е искал да направи това. За негова зла участ е предизвикал изключително надарен човек. Наистина е било неизбежно Дензър да освободи Следника, значи и с вашия човек е било свършено. Не мога да го съжаля. Аз вече обясних защо откраднахме пръстена, а Вулдарок току-що ме убеди, че сме били прави да пазим тайната. Ако не сме единни, ще ни застигне бедствие. Искам да получа вашата подкрепа и да сте убедени, че Крадеца на зората е единственото средство да успеем.
— Съгласен съм с теб — каза Барас, — но се чувствам лично обиден, че си скрил такива сведения от мен.
— Разбирам… — Стилиан се почеса по ухото. — Нека го кажа така — да допуснем за миг, че бях говорил за Крадеца на зората още на предишната ни среща. И после ние, представителите на Школите, се бяхме явили пред Съвета на Дордовер, за да помолим да ни дадат пръстена на Артече. Е, Вулдарок, какъв щеше да бъде техният отговор?
— Сам знаеш какъв щеше да бъде — промърмори Вулдарок.
— Знам. Отначало щяха да откажат. — Стилиан разпери ръце. — След това под нашия натиск може би щяха да размислят, но и да настояват старши маг от техните да присъства при опита да използваме заклинанието, както и да се намесва в процеса на овладяването му. Колко време щеше да мине, докато се съгласят? Месец, два? Аз бях убеден, че не разполагаме с това време, и западняците потвърдиха правотата ми, като ускориха нашествието. Моля да ми простите, че ви заблудих, но вече имаме напредък и някаква надежда да победим. Знаете, че сред Гарваните в сегашния им състав има магове от три Школи. Ако Херист не възразява, нека смятаме, че всички сме представени в отряда. — Херист кимна сговорчиво. — Чудесно. Остава само да улесним проникването на Гарваните в западните земи.
— Как да го постигнем? — попита Херист.
— Като превземем Подкаменния проход. Вулдарок прихна.
— Стилиан, там има осем хиляди западняци. Що за чудо искаш да направим?
Стилиан се усмихна.
Щом предаде съобщението, Дензър се обърна към Илкар и Ериан.
— Направих всичко по силите си. Той ще ги поведе от стопанството към Тривернското езеро и ще се върне при мен.
— Дали ще стигнат невредими?
Илкар се тревожеше, че съратниците му ще пътуват без магическа защита.
— Ще стигнат, вие също, ако потеглите веднага. Един от Закрилниците на Ларион ще ви придружи до градските порти. Ако яздите цяла нощ, ще бъдете при езерото сутринта. Ще дойда колкото може по-скоро.
— А къде е Найър в момента?
Илкар не би се учудил, ако Магистърът надвисне над тях ненадейно и ги нападне.
— На път към стопанството — отвърна Дензър. — Не мога да повярвам, че ме предаде…
Ларион го повика от камерата за извършване на заклинания.
— Трябва да вляза. — Дензър целуна Ериан и не я пусна веднага. — Пази се.
— Ще запомня съвета — усмихна се тя и погали лицето му.