С възбудено цвърчене Следникът направи остър завой, а тримата оцелели магове се подготвиха за заклинания, с които да го повалят.
Болката се впи в левия му крак и прогори опашката му.
Понесъл се ниско над земята със Сенчести криле, пригодени за стремглав полет, Дензър нададе остър крясък, когато болката на Следника затътна като гръмотевица в главата му. С последни сили съхрани безплътните криле, но сълзите замъгляваха зрението му.
Погледна през рамо — Незнайния не изоставаше. Дензър успя да се възхити на безметежността, с която бе приел да го носят Сенчести криле. Закрилниците имаха свойството да поддържат влята в телата им мана, но Незнайния вече не принадлежеше към тях. Щеше да стане по-зле, когато започнеше да мисли и да си припомня…
— Какво ти е? — извика му Незнайния.
— Гадините го удариха. Нараниха го.
Следникът слабееше и кръжеше отчаяно, докато огънят разяждаше крака и опашката му. Господарят беше все по-наблизо, но той не Можеше да налучка посоката, а притискащата тъма прогонваше всяка свързана мисъл от ума му и заплашваше да угаси съзнанието му. Едва долови как някой маг долу се подготви да оформи маната отново. Изхленчи в очакване на неизбежната гибел.
— Господарю, отмъсти за мен…
Заклинанието разкъса гърлото му и той се срина към земята.
Каквото и да очакваше, Дензър не можеше да се подготви за усещането, че игли надупчиха очите му, а огромна скала смаза мозъка му. Последният мъчителен шепот и угасналият живот на Следника разпиляха запасите му от мана и го потопиха в несвяст. Сенчестите криле изчезнаха.
Незнайния видя навреме как Дензър изви глава назад и задраска с нокти по лицето си, сякаш се опитваше да разкъса главата си. Крилете блеснаха за миг, после вече ги нямаше. Спусна се бързо и улови тъмния маг над земята.
Издигаше се мудно, хванал безволно провисналото тяло на Дензър. Дори в мрака виждаше колко побеляло и изопнато е лицето му. Прииска му се да го защити някак от тази мъка. Сви вежди — знаеше, че го е мразил, но много отдавна. И други спомени се процеждаха в мътилката на отскоро събудилия се ум, но той ги прогони. Сега трябваше да задържи своите Сенчести криле.
Бореше се и с гнева — към хората, поразили Дензър, към Ксетеск, превърнал самия него в Закрилник и отнел му дори правото да избере смъртта. Искаше не да мисли за възмездие, а по-скоро да се върне при Гарваните. Полетя към Тривернското езеро.
Селин оглеждаше последните стотици крачки до пирамидата и трезвата преценка на съгледвач отстъпваше пред студа, от който настръхваше кожата по гърба й. Не защото я потискаше твърде малката надежда да остане жива. Имаше нещо друго. В Парве се долавяше растяща мощ, страх и очакване.
Тя беше тук, за да научи отговора на последния въпрос — кога.
Притискаше се към средния комин на склада и само полека въртеше глава, за да проучи какво има наоколо.
През една пресечка от нея се проточваше източната от четирите главни улици към централния площад и към пирамидата. Продължаваше още около седемстотин крачки, широка и права, преди да завърши на площада. Според това, което Селин бе научила предварително, към вътрешността на пирамидата водеше тунел, запечатан и преграден със защитни заклинания. Но бе минало твърде много време, откакто някой от Ксетеск бе идвал в Парве, не се знаеше какви промени са настъпили. Трябваше да провери дали са отворили тунела.
Градът беше притихнал, по улиците рядко се мяркаха силуети и привидно нямаше да е трудно да се прокрадне близо до тунела. Усетът обаче я накара да бъде по-предпазлива.
Три часа по-късно бе възнаградена за присъщото си умение да отбягва опасностите. На площада около мястото, където според нея беше входът на тунела, започна раздвижване. Покрай огньовете, разпалени там, се мяркаха сенки, и макар че от такова разстояние трудно различаваше нещо, по целия площад като че настана оживена шетня.
Силуетите се събраха в четири групи и потеглиха от площада към Раздраната пустош. Всички бяха на коне и сред минаващите по източната улица Селин разпозна шамани.
Още една догадка бе потвърдена — Върховните вещери въздействаха пряко върху западняците чрез шаманите, които несъмнено бяха дарили със силни магически способности.
Изчака ги да се отдалечат, спусна се на земята там, където не се виждаше главната улица, и тръгна бързо, но внимателно през сенките. Разположените под прав ъгъл улици на Парве улесняваха дори човек, попаднал тук за пръв път, но не предлагаха много скривалища. Селин старателно запомняше всички хлътнали входове, по-тесни проходи и дълбоки сенки, за да ги използва при спешно бягство.
Встрани от главните улици градът беше странно пуст. Не крачеха патрули по новия калдъръм, никой не дебнеше за шпиони. Но не тишината я накара да спре. Парве сякаш тънеше в тежка дрямка. И чакаше да се пробуди.