Елфът се взря неприветливо в него.
— Не съм готов да отговоря на въпроса ти. Тази история може да съсипе отношенията ми с Джулаца. Честта ме задължава да им разкрия всичко. Впрочем това ти е известно.
Другите чакаха. Ричмънд пъхна още една дебела цепеница в огнището.
— Да, знам — отвърна накрая Дензър. — Не те моля за друго освен за малко време, за да докажа почтеността на намеренията си. Но искам да получа отговор.
— На кой от въпросите? — изсумтя Хирад.
— Ще ни помогнете ли?
— Колко давате? — отвърна с въпрос Талан.
— Пет процента от уговорената цена на всеки предмет, а тя ще бъде същата.
— Не е за вярване, че го попита! — възмути се Хирад. — Защо да ни пука колко ще дадат? В момента имаме да изпълняваме друг дълг — посочи той покрития труп.
— Винаги има значение — укори го Талан. — Няма да решим, преди да разпитаме за всяко условие. Така сме постъпвали винаги.
— Талан, не помниш ли, че се отказахме от занаята на наемника?
— Балея не може да приеме вашия отказ — промърмори Дензър.
— Млъкни, човече от Ксетеск! Това не те засяга — сопна му се Хирад, без да се озърне.
— Хирад, укроти се — помоли Незнайния. — И без това сме в голямо затруднение.
— Хайде бе! Намираме Ловците на вещери и ги изколваме. Защо да умуваме?
Незнайния се престори, че не го чува.
— Дензър, имам още един въпрос към теб. Да предположим, че намерим катализаторите. А после?
— Помагате ми да ги пренеса в Раздраната пустош и да използвам Крадеца на зората в Парве срещу Върховните вещери. Е… ако пожелаете.
— Няма само да гледаме как падат в ръчичките на Ксетеск! — намуси се Илкар.
— Не съм очаквал да стоите бездейно — намръщи се и Дензър.
— Е, чухте ли достатъчно? — попита Незнайния.
— Много отдавна — кимна Хирад.
— Добре тогава. — Незнайния стана и отвори вратата. — Дензър, време е да ни оставиш сами. Трябва да си поговорим и да се заемем с нашия Помен.
— Нуждая се от отговор — не отстъпи тъмният маг.
— Още утре по зазоряване — обеща Незнайния. — Моля те… — посочи той изхода.
Дензър се забави на прага.
— Не бива да отказвате. От това зависи всичко… за всички.
Незнайния затвори вратата и напълни всички чаши преди да се върне на креслото си.
— Кой иска да е пръв?
— Това е кошмар — заяви Илкар. — Чудя се какво да кажа.
— Сирендор е мъртъв заради него, лъсна истината и че смъртта на Рас няма нищо общо с договора, по който се бихме, а ние ще си бъбрим дали да работим за него! — изрева Хирад. — Защо сме седнали да обсъждаме? — Надигна се и пристъпи към огнището. — Работата е ясна. Отиваме да изтребим Ловците на вещери. Дензър да си пъхне заклинанието в задника, а с това… — изтръгна кодекса от рамката му на стената и го скъса — …се свърши.
Всички се облещиха към него… или към двете половинки от пергамента в ръцете му. И той усети собственото си пришпорено дишане и ускорения пулс, чу приглушения шум на огъня зад гърба си. Изгледа останалите наежено, готов да се опълчи на несъгласието им.
— Седни, Хирад — тихо изрече Незнайния.
— Защо? За да ми разправяш…
— Казах да седнеш! — прогърмя гласът на огромния мъж.
Варваринът се подчини, стиснал двете парчета от скъсания кодекс.
— Всички знаем колко те боли — укроти се гласът на Незнайния, — и ще си разчистим сметките с убийците на Сирендор, довери ми се. Но това, което чухме току-що — ти явно си го пуснал покрай ушите си — променя всичко.
— Така ли… — въздъхна Хирад.
— Да, така. И си мисля, че Илкар ще обясни по-добре от мен.
Елфът се навъси.
— Казано направо, едновременно са се случили двете най-лоши неща, които мога да си представя. Поне ако се вярва на Дензър. Върховните вещери са на свобода, а в Ксетеск са напипали нишката към Крадеца на зората.
— И какво?
— Боговете са ми свидетели, Хирад, че преди малко не се шегувах. Крадеца на Зората може да унищожи всичко. В най-буквалния смисъл. Тоест ако Дензър успее да унищожи Върховните вещери — нека всички се молим горещо да се справи с това, — най-страшното оръжие остава под властта на Тъмната школа. Според теб какво ще последва за останалите жители на Балея?
— Ами ще го убием и ще вземем заклинанието, след като си изпълни задачата.
— Е, значи трябва да стоим зад гърба му, докато го извършва.
— Нищо не пречи да го убием още сега и да приберем амулета — безизразно подхвърли варваринът.
Във внезапната тишина Ричмънд кимна.
— Поне ще спестим време.
— Но ако казва истината за Върховните вещери? — напомни Илкар.