— Естествено… — процеди Хирад.
Незнайния го стрелна с недоволен поглед и попита:
— Толкова близо ли сме до това пространствено нещо, че да пострадаме от въздействието му?
— Трудно ми е да предположа. Не съм вещ в теорията на измеренията — призна Дензър. — Как да се досетим какви ги е вършил Септерн? Хем е бил гений, хем не сме наследили всички негови записки.
— Гений, и още как! — промърмори Илкар.
Отново се вторачи в посоката, накъдето пътуваха. Присви очи и смуши коня си да продължи ходом. Хирад принуди кобилата си да върви по-бавно и се изравни с него.
— Виждаш ли нещо?
— За жалост онова трептене пречи много на зоркостта ми. Мога само да доловя някакви големи тъмни очертания малко по-наляво. Не мога и да пресметна разстоянието дотам.
— Очертания ли? — повтори Талан.
— Ако не се лъжа, това са сгради. Не приличат чак толкова на скали.
— Тогава да отидем там — предложи Хирад. — И без това няма нищо друго за гледане наоколо.
Когато скъсиха разстоянието, Илкар започна да добавя подробности. Яздеха към развалините на голяма къща, имаше и пристройка, вероятно нисък хамбар.
— Развалини? Сигурен ли си? — възкликна Дензър.
— Уви, да.
— Това лошо ли е? — веднага попита Хирад.
— Не се знае, но може и да съм налучкал с догадката, че е имало разрушителни заклинания. Не е толкова лесно да разнебитиш дома на един маг.
— Ако с това не се заеме друг маг — вметна Илкар. — Или Върховните вещери.
Веждите на Дензър подскочиха на челото му.
— Именно.
Под наметалото му котаракът изсъска, надникна за миг и побърза да се скрие.
— О, не… — скръцна със зъби тъмният маг.
— Какво става? — изви се на седлото Незнайния.
— Мисля, че… — Смразяващ вой прекъсна Дензър. — Ще си имаме компания.
— Кои са те, по дяволите?
Хирад въртеше глава, но не забелязваше нищо, макар че още гърла подхванаха воя.
— Вълци — промълви Илкар. — И то големи.
— Не, дестрани — поправи го Незнайния и стисна устни.
— Дестрани ли? Значи и западняци.
Талан побърза да разхлаби меча си в ножницата.
— Така е — кимна Незнайния. — Трябва да се скрием някъде. Откъде се чува този вой?
— Откъм пристройката — посочи Илкар.
Сега всички видяха през променливата мараня, че пред смаления в далечината тъмен хамбар щъкат едри туловища.
— Загазихме — изтъкна очевидното Ричмънд.
— Досетлив си — изхъмка Хирад.
Не можеше да измисли как да се измъкнат.
— Добре, слушайте — каза на останалите Незнайния. — Да свърнем на север, после на запад и да доближим отдругаде руините. Така може и да ги заблудим. — Долови погледа на Хирад и добави доста по-тихо: — Макар че е доста спорно ще има ли някаква полза.
Пришпори коня си в галоп и другите не го догониха веднага.
Отначало изглеждаше, че хитростта е помогнала. Хирад виждаше, че кучетата продължават настрани, а господарите им ги следват по-спокойно на коне. Смуши отново кобилата си, след малко се озърна и изведнъж страшните твари се бяха озовали много по-наблизо и ги настигаха със стряскаща бързина. Огромните кучета бяха високи четири стъпки, виеха и лаеха с такава сила, че ушите на хората звъняха.
— Незнаен! — извика Хирад. — Не можем да ги надбягаме. Погледни!
Огромният му съратник се обърна, незабавно завъртя коня си и спря.
— Всички на земята! Илкар, Дензър, хванете поводите на конете. Искам да ги натирите надалеч, ако кучетата се хвърлят към тях.
— Няма да се нахвърлят на конете — увери го Дензър. — Щом тук има западняци, изпаднахме в голяма беда. Ще се опитам да направя нещо. Не ме разсейвайте, ако не е крайно наложително.
— Какво… — понечи да попита Илкар.
— Не ми губи времето с въпроси — отсече тъмният маг, изви очи нагоре и разпери ръце.
— Трябва да го пазим — веднага се досети Хирад.
Четиримата бойци застанаха в широк полукръг около Дензър. Ритмичното почукване на меча в ръцете на Незнайния все едно отброяваше ударите на сърцето на варварина. Зад тях елфът плесна кон по хълбока и всичките им ездитни животни побягнаха. Илкар спря зад гърба на Дензър с меч в ръката. Първият от около дузината дестрани налетя върху отряда, а четиримата западняци се носеха в галоп към Гарваните.
С оголени зъби в запенената уста огромно куче скочи към главата на Хирад. Изненадан от силата и пъргавината на звяра, варваринът се отклони по инстинкт и прикри лицето си с ръка. Животното се блъсна в слепоочието му и двамата се търкулнаха на земята.
Незнайния насочи напред меча и зачака да му налети огромен черен дестран с провиснал език. В последния миг могъщият боец се наведе напред, предвидил скока, завъртя острието нагоре, заби го в долната челюст на звяра и прониза мозъка му. Извъртя се настрани и тръсна оръжието, за да се отърве от тежкия труп.