Елфът се извърна, но срещна непреклонните погледи на Ричмънд и Талан. Той разпери ръце.
— И вие не разбирате…
— О, разбираме — възрази Ричмънд. — Ако стоиш бездейно, Хирад ще умре. Току-що загубихме един от нас, стига си дрънкал за морал, ами се захващай за работа.
Илкар пак се обърна към Дензър и склони глава.
— Да го направим.
Дензър свали кожената броня и ризата на Хирад — оголи се огромната рана на кръста, грозна, пълна със съсиреци. Тъмният маг опипа плътта около нея и изпадналият в несвяст варварин изохка.
— Замърсена е. Дестраните не си чистят зъбите. Готов ли си?
Елфът кимна, коленичи и сложи длани на раменете му, като опря показалците си в основата на шията му. Отвори съзнанието си и усети прилива на мана преди да започне оформянето на Горещия лек, за да го насочи през ръцете си. Целият се разтресе, когато Дензър пое потока. По тялото му плъзна подобие на болка от сблъсъка и веднага след това от сливането на различните начини, по които в Ксетеск и Джулаца използваха заклинанието. Илкар се стараеше да чувства само ръцете на тъмния маг, без да забелязва хамбара и растящия неприятен натиск в главата си. Наблюдаваше премерените движения на пръстите му, чуваше тихото редене на словата и следеше как маната все по-мощно се изцежда от собственото му тяло към края на подготовката.
Обземаше го слабост. Дензър буквално изсмукваше жизнеността му, докато неумолимо черпеше магическа енергия. И когато заклинанието бе извършено, потокът секна, връзката прекъсна, а около пръстите и дланите на Дензър грейна златисто сияние със слаб червеникав оттенък. Около ръцете на Илкар то щеше да бъде чисто зелено, меко и пулсиращо, но той не намираше особени разлики в усещането. Неспособен да помръдне, елфът гледаше как ръцете на Дензър се движат над раната, събират кожата и докосват разкъсаната плът. За миг прокапа кръв, тъмният маг вдъхна протяжно, а щом издиша, светлината замъждука и угасна.
Съзнанието на Илкар полека възприемаше околния свят. Сърцето му туптеше ускорено, а ръцете му трепереха, когато ги смъкна от раменете на Дензър. Тъмният маг огледа раната и се отпусна на пети. Изви глава усмихнат.
— Много интересно преживяване. Трябва да го проучим по-обстойно.
Елфът изтри запотеното си чело.
— Не се увличай. Направих го, за да спасим Хирад.
— И го спасихме, няма съмнение. Жалко че си настроен така. По-добре е да се учим един от друг, вместо да се джафкаме.
Илкар се изсмя.
— Какво чувам от човека, който охотно би присвоил Крадеца на зората само за себе си и своята Школа!
Двамата станаха едновременно и изтръскаха мръсотията от коленете си.
— Значи ти не би го сторил? — Дензър бръкна в джоба си и извади лулата. — Вие в Джулаца се поставяте на висок пиедестал и си просите някой да го изрита изпод краката ви.
Нямате никакъв шанс да извършите заклинанието успешно, обаче отблъсквате протегнатата ръка на приятелството и благоразумието.
Илкар дори спря да диша за миг. Ушите му се сгорещиха, лицето му също се наля с кръв.
— Благоразумие у Ксетеск?! Последния път, когато видях магьосница от Ксетеск, тя се сражаваше на страната на едрите търговци от Ерскан и поразяваше противниците със Заличителя на умове.
Дензър невъзмутимо натъпка тютюн в лулата си и го запали с искра от нокътя на палеца си.
— Разбира си, ти никога не си убивал през годините, откакто си с Гарваните.
— Това е друго.
— Тъй ли? Значи ти отнемаш живот по най-праведния начин и всичко е наред. — Тъмният маг го изгледа присмехулно. — И ти си маг наемник. Твоят морал опира до пари и спазваш единствено кодекса на Гарваните. Ако не ми натякваш на коя Школа съм верен, ще се окаже, че моите дела с нищо не са по-долни от твоите. В Джулаца се смятате за безупречните рицари на магията, но поне поотделно не сте по-извисени от хората в другите Школи.
— Чуй се какво говориш, макар че се захранвате с кръв и с хаоса в пространството между измеренията. Твоята Школа открай време си прави оглушки за призивите към умереност и тъкмо затова Черните криле ви подгониха. А сега и мен покрай вас…
— Дано боговете те накарат да млъкнеш. Опитвам се да си почина.
От този глас гневът на Илкар се изпари и той се засмя. Дензър също.
— Ааа, Хирад… Да знаеш само с какви тежки угризения бе свързано твоето избавление — подхвърли тъмният маг.
Илкар не можа да се сдържи и прихна, но щом погледна надолу, забрави доброто си настроение. Около хлътналите очи на варварина имаше тъмни кръгове, а лицето му носеше отпечатъка от току-що преживяната загуба.