— Чух какво си приказвахте — промърмори Хирад. — Трябва да погребем Незнайния. Доколкото знам, приливът на сили след Горещ лек не трае дълго.
Той се напъна и стана.
— След около час ще заспиш за дълго — потвърди Дензър. Талан извади къса лопата от раницата си.
— Аз ще изкопая гроба, Ричмънд нека приготви тялото за погребение. Ще проведем Помена сутринта.
Илкар му кимна признателно. Не му се искаше да признае колко е изцеден. Претоварването от Горещия лек тежеше и на съзнанието му, не само на тялото. За да спаси Хирад, бе извършил престъпление спрямо принципите на Джулаца, за което неговите събратя биха му обърнали гръб. Потръпна. Поне си позволяваше утехата, че те няма да научат никога.
Хирад коленичи пред хамбара до купчинката пръст, затрупала Незнайния. Пръстите му бяха сплетени около дръжката на меча, опрян в земята. Омаломощеното тяло не му позволяваше да вникне докрай в мрачното чувство, че отново е бил безполезен. Очите му залютяха и той обърна лице към тъмнеещото небе.
Всички други спяха. Ричмънд и Талан бяха бодърствали първи, а сега хъркаха на два гласа, изтегнали се по гръб до стените на хамбара. Илкар, останал без сили, лежеше върху разровена пръст, забил дълбоко пръстите си в нея, за да възстановява бавно запасите от мана, докато спи. Дензър се подсмихна. Ако елфът знаеше колко е лесно — имаш нужда от спокойствие и от жертва, или от молитва и сгоден случай…
Накрая погледът му се спря на Хирад, потънал в толкова дълбок сън, че дишането му трудно се забелязваше. Ама че късметлия! Колкото и самонадеян да се показа, Дензър отначало нямаше представа дали оформената по метода на Джулаца мана за Горещия лек ще му бъде достъпна и дали нежеланието на Илкар няма да намали потока. Гризеше го любопитството — ако не броеше някоя и друга чудата дреболия, двете Школи извършваха това заклинание еднакво. Пак започна да се подхилва. Питаше се дали очите на елфа ще се отворят някога за истината, която неговите Магистри се стараеха упорито да скрият.
Магията е една. Маговете са еднакви.
Дензър седеше до вратата и се заслушваше как проскубаните бурени се отъркват в стената, брулени от вятъра. Напълни лулата си и изкриви уста недоволно — кесията с тютюн се изпразваше.
Неговият Следник се размърда под наметалото. Навън в шума на вятъра се промъкна шепот. И Дензър, и Следникът познаваха добре звука. Котаракът подаде глава и го погледна в очите, мустаците му щръкнаха.
Шумоленето се засилваше и завърши с глухо плющене на криле и кратко драскане на нокти по земята. Крилете изплющяха отново, свистенето се отдалечи и заглъхна.
Дензър и котаракът се гледаха.
— Брей, брей — промълви тъмният маг. — Затова го е направил. Знаел е, че те идват. — Той поклати глава. — А аз изобщо не подозирах.
ГЛАВА 10
Хирад се събуди от шетане наблизо. Отвори очи и чу Илкар да настоява, че конете трябва да са готови за потегляне, а по пукота на съчки и дима позна, че Ричмънд е разпалил огъня и готви. През отворената врата нахлуваше светлина, а сенките бяха нашарени от лъчи, проникващи в пролуките между дъските. Хирад помръдна и усети тъпа болка в кръста, но изобщо не можеше да се сравнява с вчерашната.
— Добро ти утро!
Изви глава на другата страна и се подпря на лакти.
— Проклет да съм, Талан, направо ми е жал за женицата, дето ще се буди и първо ще вижда твойта зурла.
Протегна ръка и Талан го изправи. Огледа се и го застигна неприятната истина.
Те просто бяха твърде малко. Нямаше начин да се справят. Дупката, зейнала в отряда със загубата на Незнайния, беше огромна. Нищо нямаше да я запълни. Хирад преглътна, за да спре буцата в гърлото си, и очите му пак зашариха из хамбара, сякаш незнайно как бяха пропуснали грамадния мъж, може би седнал на сеното зад конете. Замижа и излезе, за да се увери.
Гробът си беше на мястото. Завари там Дензър и котарака му. Магът гледаше купчинката отъпкана пръст с мрачно и някак странно учудване и клатеше глава.
— Знам как се чувстваш — изтърси варваринът. Магът се усмихна със свити устни.
— Може и да не знаеш.
— Как е станало това? — посочи Хирад напред. Въздухът беше не по-прозрачен от предишния ден.
Слънцето се издигаше в безоблачно небе, но някогашният дом на Септерн трептеше сред рехава мъглица и ничие зрение не би различило подробности на повече от десет метра. Този път поне нямаше тъмни силуети на хоризонта. Засега.
— Или е трайно последствие от многото извършвани заклинания тук, или пробивът между измеренията завихря атмосферата. Не познаваме точно взаимодействието между измеренията. Може би не се съчетават добре. — Дензър пак се вторачи в гроба на Незнайния. — Дали не е време да поговорим?