— Благодаря ти, Илкар. Най-добре е да се заемеш с твоята работа.
Елфът кимна и седна на мястото, където се намираше входът според Дензър. Хирад се премести към купчина камъни, откъдето можеше да следи изражението му. Пак си рече, че се познаваха от много години, а досега не бе пожелал да научи нищо за магията му. Нищо. Отсъди, че това не е чак толкова учудващо. Илкар се занимаваше с магия, но тя не бе по силите на Хирад, затова не се и опита да вникне в нея.
Седнал със скръстени крака, елфът държеше амулета на събраните си длани и го гледаше напрегнато. Понякога шепнеше беззвучно. Дишаше бавно и дълбоко.
И Дензър не откъсваше поглед от Илкар. Дясната му ръка нехайно чешеше котарака под брадичката, зъбите му стискаха незапалената лула. На устните му блуждаеше усмивка, а очите му святкаха от изострения интерес.
Личеше, че Илкар търси нещо. Очите му се въртяха под стиснатите клепачи. Хирад се размърда, едната му буза трепна. Настръхваше от гледката.
Илкар облиза устни и остави амулета в скута си, пръстите му се плъзнаха по пода. Изведнъж затворените му очи се извиха надясно към Дензър, който се сепна. Илкар се вторачи застинал за поне половин минута.
И отвори очи.
— Напипах го.
— Прекрасно! — засмя се от сърце Дензър.
Илкар се изправи и отиде при него, като се поклащаше от умора. Хирад пък се премести там, където елфът бе търсил слепешком. Но за него подът си оставаше твърд и студен.
— Контролиращо заклинание — обяви Илкар. — Както изглежда, използвал е магия от Дордовер. Ще си опитам силите, според мен е простичко. — Той отново се взря в амулета, обърна го от другата страна и промърмори няколко думи. — Хирад, съветвам те да отстъпиш две крачки назад.
Варваринът сви рамене и се подчини. Елфът хвана амулета в шепите си и напевно поизнесе словата. За миг изсъска нахлул въздух и цяла каменна плоча изчезна там, където Хирад стоеше преди малко. Варваринът подхвърли:
— Признавам си, Илкар — стъписа ме.
— Благодаря.
— И мен — добави Дензър, пристъпил към отвора. — Пространствено прехвърляне. Затова Върховните вещери не са проникнали вътре.
Хирад приближи, клатеше глава.
— Вратите от едно време не са като сегашните, а?
— Хирад, никоя врата в света не е като тази. Само Септерн е знаел как да я направи.
Не виждаха нищо. Първите стъпала се спускаха в пълен мрак и всички някак долавяха, че долу е просторно, но друго не различаваха. Хирад извика на Талан да донесе два фенера и тръгна пръв по стъпалата с меч в едната ръка и запален фенер в другата.
Въздухът лъхаше на прастара плесен и Хирад откри, че слиза в помещение с горе-долу същите размери като горната зала. Точно срещу него шаваща тъма запълваше почти цялата стена. Тъмносиви въртопи с редки кафяви, зелени и съвсем малко бели петънца се преливаха един в друг, без да се движат наникъде. Тъмата се люшкаше в рамката си, чужда и още по-заплашителна заради пълната тишина. Долу тегнеше дух на неспирно очакване и Хирад не можеше да се отърси от усещането, че въртопите ей сега ще го засмучат и ще го завлекат в пустотата. По гърба му полазиха тръпки. Спря и нечия ръка докосна рамото му.
— Това е пространственото разкъсване, не се безпокой — каза му Дензър.
— А няма ли нещо да се промъкне от… другата страна?
— Няма. Септерн го е закрепил с магията си. Трябва първо да минеш оттук, за да се върнеш оттам.
Хирад кимна и продължи по стъпалата, макар че не се успокои напълно. Разкъсването приковаваше погледа. Пораждаше впечатление за неизмерима дълбочина, но Хирад виждаше ръба му, сякаш на стената висеше картина, не по-дебела от една педя.
Навсякъде се виждаха следи от прекъснат живот. Масата отляво бе покрита с книжа, друга до нея — отрупана с прибори, съдове и кутии с прахове. До дясната стена бе опрян сандък. Натрупаният прах смекчаваше очертанията, а в подножието на стълбата намериха отговора на древна загадка.
— Септерн… — промълви Хирад.
— Няма спор по това. — Дензър мина покрай него и се наведе да огледа трупа. — Три столетия, а сякаш е умрял вчера!
Тялото се бе свлякло покрай стената с увиснала напред глава и затворени очи. Оредяващата коса бе остригана късо. Ръцете отчасти закриваха окървавена дупка в иначе бялата риза. Светлината на фенерите прогони сенките и на пода изпъкна голямо тъмно петно.
Тъмният маг вдигна поглед към варварина.
— Представяш ли си колко малко им е оставало да победят веднъж завинаги. Септерн им е избягал тук, долу, и така е спасил всички ни. Питам се дали е знаел още тогава?…
Дензър седна на стола пред масата с книжата и се зае да ги прерови. Хирад се отмести от стълбата, за да слязат Илкар, Ричмънд и Талан. Елфът повтори заклинанието и дупката над главите им се затвори.