— Илкар…
— Кажи, Хирад.
— Щом амулетът е у теб и имаш нужда от него, за да отваряш и затваряш работилницата, той как е влязъл?
Елфът спря като закован.
— Добър въпрос… Дензър, хрумва ли ти някакво обяснение?
Тъмният маг се откъсна от току-що отворената книга.
— Не. Ти как го направи?
— Подобно е на Огнена длан, но държиш амулета, за да насочиш пламъка право в него.
— Значи катализатор е незнайният материал, от който е изработен. Проверихте ли какво носи на шията си?
— На шията ли? — Илкар зяпна. — О, да…
Наведе се към Септерн и пъхна ръка под ризата му. Хирад забеляза как потрепери.
— Ха, толкова ли е приятно?
— Не, Хирад, той е лепкав и студен. И съвсем мъртъв. Адски е неприятно. Но има верижка на шията.
Елфът свали верижката през главата на Септерн и кимна, вторачен в изцапаното със съсиреци копие на амулета.
— И двете страни са оставени празни, но покрай ръбовете е същият.
— Добре — отдъхна си Дензър. — Нямаше да се зарадвам, ако бе направил няколко ключа за проникване тук.
Той пак се зачете в книгата.
Талан и Ричмънд зяпаха стъклените съдове по другата маса, накрая сандъкът привлече вниманието им. Илкар се върна при Хирад, като гнусливо триеше длани в кожената си броня.
— Какво ще кажеш? — посочи разкъсването, чието мудно движение бе станало по-равномерно.
— Смразява ми кръвчицата. Чудя се какво ли е отвъд.
— Ами… Имам ясното предчувствие, че ще го видиш.
— То се знае — обади се Дензър. — Тук има невероятни неща — тупна по корицата на книгата. — Ще наваксаме стотици години в изследването на измеренията. Намирам и отговори на още някои въпроси. — Той връчи книгата на Илкар и посочи страница. — Ще прочетеш ли това на глас? Аз реших да направя един опит. Талан, имаш ли въже?
— Навън имам. — Талан се взираше в разкъсването. След малко се огледа. — Въже ли искаш?
— Не, попитах, колкото да минава времето.
— Да му се не види, Дензър, не мога да ти чета мислите.
— Че как ще можеш, иска се мозък за тази работа — намръщи се тъмният маг. — Хайде донеси въжето, ако обичаш.
Талан му се изпречи.
— Ти командваш, тъй ли? Що не отидеш да си го вземеш сам? Или ти омекнаха краченцата?
— Просто исках парче въже — въздъхна Дензър. — Не те моля да ми отвориш портите на ада.
— То е намотано и окачено на седлото на моя кон — упъти го Талан и пак се обърна към разкъсването.
— О, богове… Илкар, значи Огнена длан? Елфът кимна и му подхвърли истинския амулет.
— Не изричай заповедното слово, а го замести с онова, чрез което насочваш маната.
Тъмният маг го послуша и скоро отгоре огря мъждив квадрат.
— Няма да се бавя — обеща Дензър и изтича по стъпалата.
— Ей, ще ни я четеш ли тази книга? — напомни Хирад.
— Извинявай. А вие двамата искате ли да чуете? Ричмънд сви рамене и приближи, Талан сърдито се вторачи в Илкар, но също дойде да слуша.
— Това е нещо като личен и работен дневник.
Изминаха само четири дни, откакто оповестих, че съм сътворил Крадеца на зората, а Върховните вещери вече ме търсят. Дори тук долавям сътресенията в маната. Не мога да напусна къщата и ми остава единствено надеждата, че четирите Школи ще смажат злото от Раздраната пустош, защото не бих се осмелил да стоваря върху Балея заклинанието, с което възнамерявах сам да направя това. Постъпих глупаво, като съобщих на Школите за своето откритие. Оттогава прозрях, че Крадеца на зората е несравнимо по-мощен, отколкото си въобразявах. Трудно ще е да се работи с такова неустойчиво заклинание, но ако бъде извършено с правилна подготовка, концентрация и — разбира се! — необходимите катализатори, възможно е да потопи Балея в нескончаема нощ. То би донесло края на всичко.
Но сърце не ми дава и да залича знанието, до което стигнах. Страшен ли е моят избор, щом това знание би могло да унищожи всички ни? Не ми се вярва — стореното веднъж не може да се върне в небитието. Затова пренесох знанието за катализаторите отвъд разкъсването. Онези, които вардят мястото, ми се заклеха, че ще опазят тази тайна, ако ще смъртта да изтръгне дъха от телата им и да съдере плътта от костите им.
Амулетът ключ е поверен на драконите от Каан, а те най-добре от всички същества съзнават каква цена ще платят, ако Крадеца на зората попадне в неподходящи ръце.
Не се знае дали някой ден няма да върнат ключа, тогава дневникът ще бъде намерен и хората ще разберат подбудите ми. След като скрих онова, което не бива да бъде намерено, длъжен съм да премахна разкъсването и да затворя завинаги този портал. За да съм сигурен, ще остана от тази му страна и сам ще отнема живота си. Никой не бива да намери Крадеца на зората. Никой!