Следващата страница бе останала празна.
Илкар вдигна глава и видя, че другите трима не откъсват погледи от него. Дензър се спусна по стъпалата и върна плочата на мястото й.
— И какво го е сполетяло? — махна с ръка Хирад към трупа на Септерн. — Вижда се, че не е било самоубийство. А и не е затворил разкъсването.
— Ако не греша, Върховните вещери са му налетели по-рано, отколкото е очаквал. Дензър е прав — Септерн е съхранил бъдещето на цяла Балея, като е слязъл тук преди да умре.
— А ние ще направим онова, от което толкова се е страхувал — добави Дензър. — Ще научим какво е скрил. Първо да проверим…
Тъмният маг отвори сандъка. Намери вътре дрехи, ботуши и фенер.
— Какво си намислил? — попита Хирад.
— Бързичко ще научим какво ще заварим точно зад разкъсването.
Дензър затвори сандъка, размота донесеното въже, върза сръчно единия му край и останаха свободни двайсетина стъпки от въжето.
— Имаш ли нещо против? — озърна се към Хирад и кимна към сандъка.
Варваринът се начумери.
— Как да ти помогна?
— Вземи сандъка и го метни през разкъсването, ако това не те затруднява.
— Ааа… Добро хрумване. — Хирад вдигна сандъка пред гърдите си и отстъпи две крачки. — Къде да го хвърля?
— Горе-долу в средата.
Хирад подметна товара, за да прецени тежестта му, после го тласна с все сила към разкъсването. Сандъкът изчезна, сякаш потъна в гъста кал.
Всички впериха погледи във въжето, което Дензър отпускаше постепенно. След десетина секунди то се плъзна по-бързо напред, падна в долния край на разкъсването и спря.
— Разбрах — кимна Дензър.
— Ще ми се и аз да разбера — промърмори Хирад.
— Не е трудно. Самото разкъсване е дълбоко около два метра и през него се минава бавно. Зад него опората хлътва малко и трябва да сме готови за това… Е, кой гори от желание да се хвърли в пълната неизвестност?
Настъпи особено мълчание. Хирад си мислеше, че отдавна знаеха за неизбежното проникване през тъмните въртопи, но щом мигът наближи, започнаха да умуват какво ще заварят там. Едва ли ги чакаше нещо, за което щяха да са готови.
— Няма нужда да оставяме никого на стража, нали? — промълви Ричмънд.
— Няма — увери го Илкар. — Хирад, ще се впуснем ли в най-странното пътешествие на Гарваните?
Варваринът прихна.
— И още как. Да потегляме. — Потри ръце и извади меча си от ножницата. — О, да… Фенери.
— Непременно — съгласи се елфът и взе онзи, който Дензър бе оставил на масата.
Подредиха се пред разкъсването, вторачени в неспирното разбъркване на шарките му. Застанал в средата, Хирад огледа съратниците си. Дишаше с пълни гърди.
— Всички ли са готови?
Закимаха и промърмориха думи на съгласие.
— Хирад, май на теб се пада честта да водиш.
— Благодаря, Талан.
— Какво става? — озадачи се Дензър.
— Ей сега ще чуеш — отвърна Илкар.
Хирад напълни дробовете си с въздух и изрева:
— Гарвани, след мен!
Хвърлиха се в разкъсването.
ГЛАВА 11
Стилиан си топлеше краката пред огнището и отпиваше от чашата чай, оставена на масата. Някой почука на вратата.
— Влез.
Покани с жест Найър и Дистран да се настанят на другите кресла и им наля чай. Найър се отпусна в креслото нехайно като човек, свикнал с такава компания. А Дистран, сравнително неотдавна навършил четиридесет, не прикриваше добре смущението си и остана наведен напред, силно стиснал чашата.
— Ларион ще дойде ли скоро?
— Не, за жалост — отвърна Найър. — Има затруднения с някои от подчинените си.
— Разбирам… — Очите на Стилиан се присвиха. Никой не биваше с лека ръка да пренебрегва поканата му. Напомни си, че трябва да поприказва за това с отсъстващия Магистър. — И така, Дистран, предполагам, че има напредък в изследването на връзките между измеренията?
По-младият Магистър се озърна към Найър, който безмълвно го насърчи да отговори.
— Да, господарю. Провеждаме изпитания в катакомбите. Не можа да сдържи усмивката си.
— Какво те развеселява?
— Моля да ми простите, господарю. — Бузите на Дистран поаленяха в миг. — Само че се наложи да оправяме спешно канализацията след първото напълно успешно изпитание.
Стилиан присви вежди.
— По-делово, моля — намеси се Найър.
— Три пъти постигнахме успех със заклинанието за свързване на измеренията. Потвърди се точността на нашите изчисления и ние можахме да насочим потока вода между двете измерения. Уви, наводнихме една от изпитателните камери.