— Някакви идеи? — рече варваринът, а хладната ръка на паниката се свиваше около сърцето му.
Мъртвите щяха да ги тласнат назад след две-три минути.
— Нямат оръжия. Какво ще ни направят? — ободри го Талан.
— Ами ще продължат напред, какво друго — сопна се Дензър. — Ние пък няма накъде да отстъпим, освен обратно през разкъсването. Безнадеждно е да се съпротивляваме на такова сборище. Ще напират и накрая няма да ви остане свободно място да размахвате мечовете си. Ако не внимаваме, ще ни избутат през ръба.
— Но защо се движат?! — избухна Хирад. — Те са купчинки кости. Мъртви са!
— Да не е някакво заклинание? — усъмни се Ричмънд.
— Нещо, което ги е обвързало и в живота, и в смъртта с обещанието, дадено пред Септерн — предположи Илкар.
— Я да умуваме по-късно — опомни се Хирад. — Трябва да се промъкнем зад тях. Онова което ние търсим, а те пазят, непременно е в селото им.
— Сетих се! — възкликна Дензър. — Искате ли да чуете? — Хирад кимна и той продължи: — Илкар ще прати срещу тях Силов конус и ще пробие тълпата. Аз и ти ще се втурнем през пролуката, за да претърсим селото. Другите ще ги залъгват, докато могат, после ще скочат през разкъсването, преди да бъдат бутнати в пропастта.
— Защо не минем всички през тях? — предложи Ричмънд.
— Защото ще се обърнат и пак ще тръгнат към нас. Най-вероятно. Надявам се, че ако някой остане пред тях, ще продължат да настъпват и това ще ги забави, а ние ще имаме време. Поне можем да опитаме, нали?
В няколкото мига тишина се чу съвсем сухото шумолене на мъртвешката орда, която се събираше все по-плътно към стесняващия се край на платото.
— Ще има полза — отсъди Илкар.
— Направи го добре — прошепна му Дензър.
— Само така ги правя — студено отвърна елфът. Хирад се промуши между тях.
— Талан, Ричмънд — щом Илкар направи заклинанието, застанете точно пред разкъсването. Когато ви избутат, поне ще имате най-добрия шанс да паднете в Балея, а не долу…
— Ами вие?
Варваринът сви рамене.
— Де да знам. Просто ми стискайте палци.
— То се знае.
— Още нещо — каза Илкар и Хирад се обърна към него. — Ще вложа и цвят в Конуса, за да го виждате. Щом извърша заклинанието, изтичайте там, където съм го забил. Видя ли, че сте пред мъртъвците, ще го премахна. После всичко ще зависи от вас.
Елфът затвори очи и започна да оформя маната. В първия миг се уплаши, че не усеща нищо, но веднага му олекна — приливът раздруса тялото му, когато основата на всяка магия в Балея нахлу през портала между измеренията, привлечена от устойчивата сила, която го поддържаше.
Илкар се олюля, но остана прав и създаде Силовия конус. Добави ускорение и — както се надяваше — зелени вихри в него. Произнесе напевно думите, отвори очи и избра място недалеч от левия край на скалната площадка.
Каза заповедното слово, протегна ръце напред и Конусът се заби в напиращите крилати трупове. Ударът разпръсна костите на трима, а в тълпата се вряза клин и разбута мъртъвците. Скелети падаха отляво и отдясно, окъсани криле пляскаха безполезно, а при ръба неколцина се катурнаха в пустотата.
Конусът издържа, макар че тълпата се събра и пак настъпи. Хирад се обърна към Талан и Ричмънд.
— Не рискувайте и не му позволявайте да върши глупости — посочи към Илкар.
Те само кимнаха, стиснали устни. Варваринът тупна Дензър по рамото.
— Да вървим. Стой зад мен.
Вдигна меча си и се затича през Конуса, който личеше ясно от двете му страни. По-отблизо някогашните обитатели на селището бяха смразяваща гледка. Едва крепящи се кости продължаваха неумолимото си настъпление, на някои липсваха китките, други бяха със счупени ребра или рамене. Черни ивици изпъкваха по белотата на костите. Но Хирад трепваше най-силно при всеки поглед към чернеещите очни кухини на безжизнените глави, които не помръдваха.
В тях нямаше нищо. Никаква следа от живот. Но мъртъвците продължаваха напред неотклонно. И един да бе издал звук, варваринът щеше да си плюе на петите.
Щом се озоваха на пет крачки от предната редица, Илкар премахна Силовия конус, за да има пролука, през която да пробягат. Хирад вдигна меча пред лицето си и се втурна лудешки. Чуваше, че Дензър не изостава. Котаракът се шмугна между краката на Хирад, промуши се край скелетите и изчезна някъде в селото. Отначало мъртъвците не се разместиха, сякаш Конусът си беше на мястото, но скоро пролуката се стесни. Варваринът настръхна и кресна — костеливи пръсти се закачиха в кожената му броня. Замахна, щом му се изпречи череп, и го видя да отхвръква от раменете. Скелетът се свлече.