Елфът сви рамене.
— Дензър не е казвал, че ще си купим тези гадории от градския пазар, нали?
— Не е казвал, да — още по-натъртено изрече варваринът. — Защото си мълчеше за всичко. Не съм си мечтал да ме забърка и да ми обърне живота надолу с главата. Тъй че ако реша да мрънкам, че трябва да върша неща, дето не знам дали са ми по силите, или че ей тоя… — посочи той нелюбезно към тъмния маг — …е виновен за гибелта на моите приятели, ще си мрънкам колкото ми душа иска.
Дензър въздъхна и Хирад се наежи, но не помръдна от мястото си.
— Нещо против ли имаш, човече от Ксетеск?
— Няма — припряно се намеси Илкар. — Стигнахме и до третия катализатор… — Огледа останалите, сякаш ги предизвикваше да си отворят устите. — С този пък ще се измъчим, докато го намерим, защото е Значката на командващия стражата в Подкаменния проход.
— Но нали Търговският съюз на Корина загуби власт над прохода преди девет години? Там вече няма тяхна стража, значи няма и командир — промърмори накрая Талан.
— Именно! — отсече елфът. — И къде ли може да е тази значка?
Докато другите мълчаха, Хирад се мъчеше да сдържи усмивката си, но не се стърпя. Изкикоти се и стана.
— И вие, скапаняци, ще ми разправяте, че не познавам историята!
Илкар го изгледа недоволно.
— Обясни де.
— Когато прокарали прохода, Значката била дадена на Баранк, първия командир. Връчил му я Съветът на бароните. Всеизвестно е, дори за такива като вас, че този съвет е предшественик на Търговския съюз. Оттогава сигурно са минали над пет века, било е още преди Върховните вещери да ни застрашат първия път. Та тая значка не била нищо повече от церемониална дрънкулка, но според устава на стражата не бивало да я изнасят от прохода, докато оттам не ги изтласка враг. Загубилият сражението командир бил длъжен да я вземе и да я пази, за да тръгнат с нея към победа войските, които ще превземат наново прохода. — Хирад се взря поред в недоумяващите им очи. — Е, всичко ли аз да ви казвам?
— Да, така ще е по-добре — смънка Илкар.
— О, богове в небесата! Илкар, говорихме си онзи ден за същия човек.
— Нима?
— Да. И като гледам, желанието ми ще се сбъдне по-скоро, отколкото се надявах. — Зъбите на Хирад лъснаха. — Последният командир на стражата в прохода е капитан Травърс.
Обикновено загубата на дестрани се наказваше много строго, понякога и със смърт, но тези западняци си купиха живота със сведенията, които донесоха. Само на един ден езда от схватката с Гарваните пред хамбара съгледвачите стояха на поляна в гъста гора и разказваха всичко на своя шаман. Той седеше под платнен навес и укрепваше духа си с прозрачно, лъхащо на спирт питие.
— Случи се както предвидиха Владетелите — завърши предводителят на отряда. — Хората от изток дойдоха да ровят в старата къща.
Шаманът кимна и остави чашата на земята.
— Трябва да предам веднага тази вест. Подгответе се за тръгване. Мисля, че войната може да започне съвсем скоро.
Нямаше спорове. Не защото замъкът на Черните криле беше най-близкото от трите места, където щяха да търсят катализаторите. Дори не обсъждаха това. Хирад не искаше и да чуе да потеглят в друга посока, преди Травърс и останалите Ловци на вещери да бъдат избити.
Малко след пладне Гарваните хапнаха спокойно сред развалините, преди да отведат конете в хамбара. Хирад склони да тръгнат сутринта на другия ден. Илкар упорстваше, че трябва да пътуват цял ден, за да се отдалечат до вечерта от земите, където влияеше пространственото разкъсване. А и варваринът не отричаше, че ще се наслади на една нощ в напълно недостъпната за врагове работилница на Септерн, където никой нямаше да бди, да поддържа огъня и да се ослушва за всеки нежелан шум.
Димът се виеше в мързелива спирала към небето, докато следобедът отминаваше. Ричмънд строши още един сух клон на три и го добави, за да подкладе слабия огън. Дензър, който загуби при хвърлянето на монета малко по-рано, уж беше на пост, но се облягаше на остатък от стена, увлечен в дневника на Септерн, след като Илкар го прочете. Както винаги лулата стърчеше между устните му, той изобщо не поглеждаше встрани, погълнат от всичко ново, което научаваше.
По приглушените звуци отдолу личеше, че Следникът на тъмния маг още тършува в другите книжа и принадлежности на Септерн. Дензър ги бе предупредил да не слизат, докато той не привърши. Талан обикаляше местността, за да избере по-удобен път за сутринта. Само Илкар и Хирад седяха бездейно под бледото светило.
— Тоя Следник… — подхвана варваринът — какъв е, когато не е коте, дето обича да се гушка?
Елфът го изгледа присмехулно.
— Не е чак такъв любител на гушкането. Добре че не си му опитал ноктите в селото. Слушай, исках да си поприказваме за вашето спречкване…