— Дори не подозираш с какво си се захванал — предупреди го Ериан. — Умът ти не побира към каква мощ посягаш. Ако имаш злощастието да успееш дори в откриването на ключови сведения, ти и твоите послушни маймуни ще бъдете изтребени от онези, които няма да се спрат пред нищо, за да си присвоят заклинанието.
— Ериан, не си затварям очите за опасностите, но на мен се пада да се справя с тях. Някой е длъжен да го направи.
— Именно! — Тя толкова рязко се наведе към него, че за малко не разля чашата. — На Школите се пада да опазят това откритие… ако то наистина съществува, но само четирите заедно, а не една. Това е най-сигурният начин то никога да не бъде използвано.
Капитана се разсмя.
— Невероятно… Искаш да дам заклинанието точно на хората, които са способни да го употребят. Ако е в моите ръце, всички ще се отървем от тази заплаха.
— Ако всеки от трите катализатора бъде под контрола на отделна Школа, става още по-безопасно.
— Искаш от мен да разчитам, че вашето любопитство няма да ви подтикне към експерименти? — Травърс сви устни с пренебрежение. — Познавам маговете. И двамата знаем по какви отъпкани пътечки се движат мислите им. Само чужд на магията човек заслужава да му бъде поверено опазването на заклинанието. Този човек ще бъда аз и с твоята помощ, и без нея. Готова ли си да направиш каквото искам?
Тя кимна, загубила воля за съпротива. Поне можеше да се опита да му повлияе мъничко. Сведе глава. Какво ти влияние, помагаше му с една-единствена подбуда. Никакви принципи на маговете не можеха да се мерят с живота на нейните деца…
Пътят не отнемаше много сили. Стараеха се да заобикалят отдалеч селцата, пръснати нарядко из полята и горите. Гарваните почти не излизаха извън прикриващите ги гъсталаци, където напредваха по пътечки, прокарани от дивите животни и ловците. Понякога се промъкваха край горите, за да се ориентира Талан по слънцето, а Ричмънд да огледа местността.
Хирад откри, че умът му се стреми да остави зад себе си преживяното около разкъсването, а чистият въздух помагаше да се отърси от тежките спомени. Чак когато вдиша странния въздух на друг свят, оцени цялата свежест на въздуха в Балея. На Гарваните им олекваше под топлите лъчи на светилото и сред гъстата зеленина, разговорите около огъня в биваците все се въртяха около малко преувеличени хвалби с битки и победи. Но липсата на Незнайния често вгорчаваше историите и всички млъкваха за дълго.
Дори да не бързаха, на коне щяха да стигнат за три дни до замъка на Черните криле по ниските гористи хълмове във владенията на барон Понтоа. Гарваните познаваха добре тези земи и когато пред тях започнаха да се издигат ръбести канари и обкръжени от свлачища голи зъбери, където вирееха само жилави храсти, трънаци и мъхове, те се увериха, че са близо до целта.
В следобеда на третия ден познаха навреме, че ще завали, и решиха да спрат под голям скален навес в десния склон на долина, по която напредваха на север. За няма и час слънцето се скри зад тъмни буреносни облаци, а вятърът откъм северните морета носеше хапещ студ. Пътниците побързаха да се увият в плащовете си, а щом пороят заплющя се приютиха под каменната издатина.
— Това да не е за „добре дошли“ от Травърс? — подхвърли Талан.
— Да, не се съмнявам, че Хирад тайно ще го вини и за бурята — отвърна Илкар.
— Че защо не?
Заваля още по-силно, капките се пръскаха по камъните наоколо, дълбаеха спечената земя и притискаха бурените, които все се изправяха непокорно.
Талан се подаде навън и погледна на север.
— Още дълго ще е така, личи си.
— Само че не можем да киснем тук и да зяпаме дъжда — възрази Дензър.
— Прав си. — Ричмънд свали раницата от гърба си. — Ще премръзнем. Ей сега ще разпаля огън.
Взе кутия с огниво и прахан, после откачи от седлото голям вързоп, увит в намазана с восък кожа. Започна да вади от него нацепени дърва.
— Можеш да научиш нещо полезно — обърна се към тъмния маг. — Видиш ли облаците да тъмнеят, събери си сухи съчки.
Отпъди го с ръка от средата на площадката под навеса и се зае да накладе огън.
— Значи ще чакаме, докато отмине бурята? — намръщи се Дензър.
— Ами да, как иначе?
— Но замъкът…
Ричмънд сви рамене. Довърши малката пирамида от съчки и пъхна в основата малко прахан.
— Ако не се лъжа, дотам има половин ден. Ти как мислиш? — Талан кимна и Ричмънд продължи: — Тъй, да речем, че се извали към здрачаване. Ние ще сме отдъхнали, значи стигаме до замъка в късната вечер и нападаме през нощта. Поначало го бяхме намислили така, нали?
Дензър присви очи, но предпочете да си мълчи. Отвърза навитите си одеяла, свали седлото от коня си и сложи всичко до неравната стена на вдлъбнатината…