После се захванаха да ги бият — майсторски, но без никаква свирепост. Целта беше ясна. Ударите се сипеха по главата, гърдите, корема, ръцете и краката. Накрая изцедиха от тялото на Дензър и малкото жизненост, която бе запазил. Ако сега отвържеха ръцете му, не би смогнал да извърши заклинание дори за да спаси живота си и това им беше известно.
— Нищичко ли няма да кажеш? — Травърс се отдръпна. — Имаме време. И разбира се, ти не знаеш какво ние знаем.
В залата стояха още осмина. Тук беше и Илкар. Не продума нито веднъж, откакто го хванаха. Пребиха го по-невъздържано, а Травърс го поглеждаше разочарован и отвратен. Може би защото се бе опетнил с помощта си за Ксетеск?
Дензър неволно се питаше кой е разгадал амулета и го е предал. Издайникът принадлежеше или към Ксетеск, или към Дордовер. Мястото на пространственото разкъсване и намекът за света отвъд него бяха изписани с кода на Дордовер.
Още не му се вярваше, но усети непреодолима погнуса към отстъпника, предпочел да работи за Черните криле. Явно беше някой от Дордовер. Маг от Ксетеск би избрал самоубийството.
Мислите му кривнаха към Следника. Сигурно бе останал в бивака, но ако не намереше господаря си скоро, щеше да линее, докато не умре. А Дензър не беше сигурен, че мозъкът му би издържал на това страдание.
Силна плесница го върна към нерадостното настояще. Вдигна поглед към лицето на Травърс.
— Ще ти кажа малко от онова, което знам — заяви Капитана. — Моля те да внимаваш. Ще ми бъде неприятно, ако разсъдъкът започне да ти изменя.
Придърпа си стол и седна срещу него. Един от подчинените му донесе масичка, бутилка и чаша. Капитана си сипа щедро и наоколо се размириса на спирт. Облегна се и изпружи крака.
— Моите източници ме осведомиха, че е започнало нещо голямо и тревожно.
— Не оспорвам това.
След думите на Дензър се възцари пълна тишина. Злобният поглед на Травърс го прониза.
— Не ме прекъсвай втори път, иначе ще ти отрежа езика и ще ти го закова на челото, за да запомниш.
— Капитане, май така ще е най-добре — обади се висок жилав воин с неприятно изражение. — Няма да е никакъв маг, ако не говори, нали?
И Дензър, и Травърс извиха глави към него, но тъмният маг едва сдържа усмивката си. Що за смотаняк…
— Исман, я иди да сгрееш вода, че нашето приятелче може да е зажадняло за горещо питие. Тук е доста студено. — Когато Исман излезе, Капитана промърмори: — Идиот… Трудно му увира чутурата. Та докъде бяхме стигнали?
Опразни чашата, напълни я пак и завъртя питието в нея. Дензър го наблюдаваше, стиснал устни. На Травърс му личаха годините. Несъмнено би изпълнил заплахата си. Вярно, нямаше славата на любител на жестокостта, затова пък бе доказал, че спазва обещанията си.
— Да, голямо и тревожно. Доколкото знам, Крадеца на зората е най-могъщото заклинание, създадено досега, и това… — отново размаха амулета — …е първата стъпка към овладяването му. Знам и че имате нужда от три катализатора, за да го използвате. Оказа се, че те не са изброени в амулета. Сега искам ти да ми кажеш някои неща. Разрешавам ти да говориш. Всъщност настоявам да се възползваш от тази привилегия.
Исман се върна с голямо медно котле и няколко чаши.
— Има бульон.
— Чудесно — отвърна Капитана. — Сипи за Дензър и за неговия мълчалив приятел елф. Отвържете им по една ръка и се погрижете да държат чашите здраво, с всички пръсти. — Травърс пак се обърна към тъмния маг. — Да не се отклоняваме от работата си. Ще говориш ли?
— Не разчитай на това.
— Е, може и да не ти се развърже езикът веднага. Дензър се смръзна от усмивката му. Исман донесе две чаши, от които се вдигаше пара. Кимна и някой зад двамата пленници разхлаби въжетата, за да имат свободна ръка.
— Благодаря — каза Дензър и взе чашата.
Бульонът миришеше на лук и домати. Илкар не отвори уста, но също прие чашата.
— Добре, сега ще се чувстваме по-уютно — подхвърли Травърс. — Дали не би пожелал да ми обясниш какво се канеше да прави Ксетеск с Крадеца на зората?
— Няма да повярваш.
— Опитай де.
Дензър сви рамене. И да кажеше истината, трудно би загазил повече.
— Върховните вещери са се завърнали. И в момента по границите ни се трупат войски на западняците, а ако шаманите ги подкрепят с магия, Балея ще бъде прегазена. Значи Върховните вещери трябва да бъдат унищожени. И Крадеца на зората е единственото средство.
Травърс се разсмя толкова гръмогласно, че Илкар трепна. Погледна Дензър и пак наведе глава към чашата си.
— Превъзходно! Опасявам се обаче, че познавам историята твърде добре. Върховните вещери са погубени отдавна и никога няма да се завърнат.