— Брей, малцина сте останали.
— Вярно.
Хирад не си позволи да се ядоса.
— Елате по-наблизо. Тук има един, който ви е виждал. Гарваните се спогледаха и закрачиха напред.
— Спрете! — заповяда вторият глас, не толкова заядлив. Мигът се проточи. — Минаха немалко години, но явно виждам Хирад Хладнокръвния.
— Щом ме позна, стига сме се…
— Къде е Илкар?
— Познаваш ли го? — недружелюбно попита Талан.
— И аз съм от Джулаца. Къде е той?
— Травърс го спипа — отговори Хирад. — Илкар е в замъка на Черните криле, затова вървим натам. Пилеете ни времето и ми дойде до гуша!
Първият мъж се засмя с облекчение.
— Елате при нас. Имаме печка, а на вас не ви е излишно да пийнете нещо, за да се стоплите.
— Има ли друга причина да идваме? — запъна се Талан.
— Май ще си помогнем чудесно взаимно, като гледам. Няма да ви навреди, ако поприказваме за това.
Ериан още се тресеше цялата. Нямаше никакво съмнение, че предметът, който Капитана й показа, е амулетът на Септерн. С кодирани знания от три Школи. А кодът на Дордовер посочваше къде е работилницата на Септерн.
Страхът я скова — сега Капитана владееше амулета, а тя не направи нищо, освен да потвърди онова, което той вече знаеше. Наистина бе започнало търсене на Крадеца на зората, и то успешно досега, а той най-вероятно е заловил онзи маг от Ксетеск — Дензър.
Кожата й настръхна и тя за пръв път повярва, че Капитана не е просто човек, чиито фантазии могат да се мерят единствено с нейните кошмари. Според нея той имаше немалък шанс да събере трите катализатора и да се разпорежда със съдбата на заклинанието. Това означаваше, че Школите ще се съсипят взаимно в домогванията си до Крадеца на зората.
Предстоеше нова война и у нея нарастваше опасението, че победител от нея ще излезе Ксетеск.
— Виж, твърдо съм решен да науча всичко, което ти е известно за Крадеца на зората. Ако се наложи, ще пострадаш.
Илкар пак обърна наскоро окървавеното си лице към Травърс, но не каза нищо. След като изведоха Дензър, мъчителите на елфа го Оковаха за стената и започнаха да го налагат с плоската страна на лопата. Изниза се цял час, преди да го оставят увиснал на стената. Последва нов, макар и по-кратък побой и при несръчен замах му сцепиха носа и устните. Можеше да издържи дори тази силна болка. Боеше се от вътрешните разкъсвания в тялото си. Така го омаломощиха, че не вярваше да се справи с подобни рани. Особено ако го упояваха. Знаеше, че няма да спечели още време, като си мълчи.
— Стига, Илкар, това е безсмислено — увещаваше го Травърс завалено. — Името ти е Илкар, нали?
— Щом казваш — процеди елфът.
— Я, той говори! — плесна с ръце Травърс. — Браво на теб! Впрочем бяхме уверени кого сме хванали. В отряда на Гарваните елфите от Джулаца не са мнозина, нали?
— Не са — съгласи се Илкар. Травърс стисна рамото му.
— Иска ти се да поседнеш, а?
— Досетлив си.
Свалиха оковите от китките му и пак го сложиха на стола с вързани отзад ръце. Тази поза беше невероятно удобна след висенето на стената. Магът не се засмя на мисълта, че му е толкова добре, след като са го пребили и го държат вързан на стол. Не биваше да се заплесва.
Капитана също седна, напълни голямата чаша и отпи с наслада. Не можеше да не е пиян след толкова чаши, но това като че не се отразяваше на ума му. Единствените признаци бяха зачервеното му лице и лекото фъфлене.
— Най-после стигнахме донякъде, Илкар… Поздравявам те за твоята неотстъпчивост, но времето за инатене свърши. Моля те да отговориш на въпросите ми, след това ще си починеш. Ще ми бъде много неприятно да те накажа отново, но за твое добро е да повярваш, че не бих се поколебал.
Травърс се усмихна неприветливо. Илкар не отговори.
— Ще допусна, че вече се разбираме — продължи Капитана. Изгълта питието до дъно и изтръска последните капки от бутилката в чашата си.
Размаха празната бутилка към един войник, който веднага я отнесе.
— Мислиш си, че ей сега ще пльосна на пода, а? — Този път усмивката беше непресторена. — Уви, ще те разочаровам. Исман, какъв ми е рекордът?
— Четири бутилки, Капитане.
— Четири — повтори Травърс. — Бутилки.
Илкар не му направи удоволствието да реагира. Травърс зяпаше празната чаша, но тутакси се ухили, щом до нея бе поставена нова бутилка, която той отпуши на мига.
— Преди да се върнем към прелестното заклинанийце на Дензър, ще ти бъда адски благодарен, ако ми обясниш защо ти, маг от Джулаца, пътуваше заедно с маг от Ксетеск.
Илкар се вторачи в него изпитателно.
— Наистина ли не знаеш?
— Обясни ми де.
— Ти изпрати една от убийците си да погуби Дензър, нали? Травърс кимна.