— Не.
Травърс стана.
— Явно е време пак да ти напомним къде си попаднал. Исман, върни го на стената. Не го удряйте по главата. Ще се върна скоро.
Той излезе уверено от залата, походката му не издаваше колко е изпил през последните часове.
— Гадост… — процеди Илкар.
— Вярно — потвърди ухилен Исман. — Не се боричкай, ще стане по-зле за теб.
Илкар се остави да оковат. Подготвяше се да посрещне новите изтезания и си напомняше, че не бе доловил хаос в маната, предизвикан от шок у Дензър. Значи неговият Следник беше жив. Някой идваше на помощ.
Но когато първият удар с лопатата ниско в ребрата му изкара въздуха, той си спомни и че котаракът няма да издържи дълго, без да е до своя господар. Ако до изгрев никой не дойдеше да ги спаси, нямаше да дочакат помощ.
— И откога е пленница на Травърс? — недоверчиво попита Хирад.
Не виждаше смисъл в историята, която му разказаха. С удоволствие обаче топлеше дланите си около чашата кафе. Поне да има някаква полза от тази ненадейна среща.
— Само от няколко дни — отговори му Алун, който бе обяснявал досега.
Каза, че е съпруг на магьосницата от Дордовер — Ериан, която Травърс бе отвлякъл. Изглеждаше кротък човечец и макар да носеше дълъг меч, Хирад бе обзет от съмнения дали изобщо знае как да си служи с него. Този мъж нямаше лице на боец.
— И за какво му е?
— За какво му бяха и предишните? За да ги разпитва — приглушено, с лишен от надежда глас промълви Алун.
— Школите защо не се разправят най-после с този тип?! — вбеси се Талан.
— Защото твърде много от старшите магове признават, макар и неохотно, че може и да бъде донякъде полезен в усмиряването на тъмната магия — напомни огромният Троун.
— Но това е отвличане! — възрази Хирад. — Няма спор, че…
— Не е толкова просто — прекъсна го Алун. — Ериан е много своенравна. Не се подчинява на правилата, наложени от Школата, хората там пък са толкова опърничави, че ще позволят тя да си плати за непослушанието. Може би дори да умре заради това. — Вече говореше с омраза. — Но по-лошото е, че отвлякоха и нашите момчета.
Хирад се вгледа в очите му и го прониза съжаление към човека. Същото бе открил в погледа на Сана — още не искаше да повярва в загубата.
— Момчета ли? — не разбра Талан.
— Близнаците им са на четири години — обади се Джандир, стрелецът с лък от Джулаца.
Този елф твърдеше, че познава Илкар, поне бегло. Илкар обаче не бе споменавал нито веднъж името му.
— Значи вие тримата сте наети да ги спасите? — уточни Талан.
— Да не мислиш, че го правим от чиста обич?
— Ние пък отиваме заради приятеля си — озъби се Хирад на дребния грубиян Уил.
Виждаше, че макар и дребничък, жилавите му мускули изпъкваха, а очите му таяха лукавство. Носеше два къси меча в кръстосани на гърба ножници, брадичката и шията му бяха обрасли с твърди косми. Хирад се настрои неприязнено към него.
— Няма какво да се оправдавам пред вас — сопна се и Уил. — Всички тук сме наемници. Вие сте си избрали да се биете в свадите между барони, ние пък връщаме отнети вещи. Или хора.
Смълчаха се, печката съскаше и изпускаше рехав дим, само мъждукането на жаравата вътре напомняше, че седят около запален огън. Хирад незабелязано огледа Троун — такъв великан, че и Незнайния би се замислил преди да го предизвика. Двуръчният му меч лежеше на тревата до него, той се почесваше унесено по русата брада, зареял поглед в нощта.
Шумолене привлече вниманието на Хирад. Озърна се през рамо — котаракът се примъкваше към тях. Никак не беше добре. Залиташе като пияница, докато се дотътри при него. И козината му беше помътняла като очите.
— Богове… — промърмори Ричмънд. — Хирад, виж го само! Варваринът кимна, взе окаяното животинче и го пъхна под кожената си куртка. Трепна от студеното телце.
— Твой ли е? — попита Уил.
— На Дензър е и умира.
— Личи си.
Хирад опари с поглед Уил.
— Не бива да го позволим. Трябва веднага да се доберем до Дензър. — Обърна се към Талан и Ричмънд. — Време е да се разберем какво ще правим.
— Вие какво бяхте намислили? — попита Ричмънд новите, им познайници.
— Да влезем тихомълком — обясни Джандир. — Измислихме как да се промъкнем отзад и чакахме средата на нощта, но мина отрядът, заловил вашите приятели. Решихме да се, позабавим малко, а после се появихте вие.
— Хъм… Не знам дали има смисъл да сме тихи — завъртя глава Хирад. — Ще очакват ние да ги нападнем по един или друг начин.
— Чакат вас тримата — напомни Троун. — Няма как да знаят, че сме седмина.
— Интересно… — промърмори Талан и попита по-силно: — Какво е обучението на жена ти?