За пръв път го погледна с искрено съчувствие.
— Сбогом, Дензър…
Тялото на Дензър подскочи и той притисна лявата си длан към ребрата отдясно. Вдигна глава и Илкар се присви от гледката — тъмният маг беше неузнаваем. Навсякъде съсирена кръв, носът изкривен надясно, устните подути и сцепени, очите — цепки сред подпухналата плът. Вторачи се в елфа и устата му смайващо се изпъна в усмивка.
— Те са тук — изхърка Дензър.
А отвън някой кресна тревожно, разнесе се и по-кръвожаден звук. В замъка на Черните криле се възцари хаос.
ГЛАВА 15
Хирад беше склонен да признае пред себе си, че от Уил има полза. И то такава, че не беше зле да остане с Гарваните, след като си разчистят сметките с Черните криле. Ама че чудати шеги пробутваше съдбата! Още не се бе замислял сериозно кого иска да привлече в отряда, а се натъкна на цели трима. Е, ако всичките оцелеят след нападението. И ако ги убеди да се присъединят към Гарваните. Нямаше да е лесно, както бе доскоро.
Сега не можеше да им предложи сигурно наемане на служба срещу добро заплащане, нито страховита слава, която да ги изпреварва навсякъде. Този път съгласието би означавало почти сигурна смърт в името на цел, в която май само половината им сънародници вярваха, а другата половина се опитваше да ги провали. Или да избие онези, които се стремяха към тази цел.
Алун нямаше място в отряда, а и Хирад не очакваше, че би поискал да пътува с тях. Но Троун, напращял от мускули, и елфът стрелец Джандир бяха желани допълнения към силата на Гарваните. Той неволно си представяше как щеше да изглежда отрядът с тях преди — в подобрите времена.
Тялото на Дензър подскочи и той притисна лявата си длан към ребрата отдясно. Вдигна глава и Илкар се присви от гледката — тъмният маг беше неузнаваем. Навсякъде съсирена кръв, носът изкривен надясно, устните подути и сцепени, очите — цепки сред подпухналата плът. Вторачи се в елфа и устата му смайващо се изпъна в усмивка.
— Те са тук — изхърка Дензър.
А отвън някой кресна тревожно, разнесе се и по-кръвожаден звук. В замъка на Черните криле се възцари хаос.
Уил беше вкиснат заядливец, но не можеше да му отрече дарбите. Хирад хареса не само бързия и точен оглед около замъка, но и катеренето му по стената, все едно се качи по стълба. Единият край на въжето, което жилавият дребосък носеше, падна в краката на варварина. Троун се усмихна.
— Бива си го, нали?
Хирад опъна въжето и се покатери. След по-малко от две минути всички преодоляха крепостната стена.
— Слушайте — зашепна Уил, — единствените стражи са при портата. Не видях да обикаля патрул, но не бъдете нехайни. Голямата сграда е на трийсетина крачки, както виждате. Тук сме в плътна сянка и не ни виждат отвътре. По дължина замъкът е поне сто и петдесет стъпки, а отстрани — към деветдесет. — Той се взря в Хирад. — Сега ти кажи какво ще правим.
— Не е сложно — отвърна варваринът. — Ще реша накъде да тръгнем, когато влезем… през най-близкия прозорец.
Той се промъкна към ъгъла на зданието и надникна към късата страна преди да долепи нос до тъмния прозорец. Сви рамене и отвори уста, но Джандир застана до него. Елфът също се наведе към стъклото и кимна.
— Празно е — прошепна на варварина. — Кабинет или нещо подобно, но е малка стая.
— Колко хубаво — промърмори Хирад и замахна.
— Какво правиш бе?! — изсъска в ухото му Уил.
— Влизам.
— Аз знам по-добър начин.
Уил откачи тънко парче метал от колана си и го пъхна между двете крила на прозореца. Намери резето, бутна го нагоре и отвори.
— След теб — посочи на Хирад.
Варваринът го изгледа сърдито, преди да се покатери през перваза и да пристъпи към единствената врата. Ослуша се, докато и останалите влизаха, но не чу нищо. Обърна се към тях.
— Тъй… Талан, Ричмънд, щом намерите откъде да се качите на втория етаж, отивате горе с Уил и Алун. Аз и останалите ще шетаме долу.
Открехна вратата — зад нея също беше тъмно. Махна на Джандир да доближи. Елфът се взря през пролуката и затвори вратата.
— И това е малка стая. Пред нас и малко вдясно има проход с перде, а в лявата стена — врата.
Хирад свали наметалото си, котаракът се смъкна на пода и огледа помещението, ушите му стърчаха.
— Добре — каза варваринът. — Оттук се разделяме. Талан, тръгнете наляво. Който не знае накъде да върви, да следва някого от Гарваните. Готови ли сте? — Другите потвърдиха тихо и той извади меча си от ножницата. Ухили се на Ричмънд и Талан. — Гарваните! — изрева с все сила. — Гарваните идват!