Устреми се към прохода и съдра пердето. Нададе вой и другите двама от отряда подхванаха същия звук. Удряше с дръжката на меча по каменната стена, а Уил и спътниците му подхванаха дивашките вопли.
Около него отекваха крясъци, дрънчене на метал по камък, тежък тропот на ботуши. Усещаше как кръвта му се забърза във вените, силата изпълваше мускулите му, а очите му се ококориха. Втурна се към мъждукаща светлинка и едва забеляза, че котаракът тича пред него.
Завари двамина. Хирад се разкикоти озъбен и ги връхлетя. Първият се вцепени и варваринът почти не забави устрема си, когато го съсече, отби вдигнатото оръжие на втория и го повали. Изрева гърлено и се огледа.
Намираше се в кухня до двукрила врата. Напред имаше още врати. Джандир и Троун стояха пред третата.
— Видяхте ли как става? Оттук се разделяме — по един във всяка посока. Крещете и не спирайте, иначе ще избият всички ни.
Хирад се завъртя, изби с ритник най-близката врата и влетя в стаята, от гърлото му напираше вой. Котаракът не изоставаше.
Талан изби вратата, видя следваща врата пред себе си и остъклена стена отдясно. Посочи натам, без да спира, и извика на Уил да го следва. Нахълтаха в голямо помещение с огнища, прозорците бяха на отсрещната стена. Втурна се към двукрилата врата в десния ъгъл, разхвърляше с ритници кресла и масички. Уил забрави смущението си от крясъците и му подражаваше разпалено.
Ричмънд скочи надясно и разпиля парчета стъкло и дърво във вътрешен двор. Газеше декоративни храстчета и цветя, погледна само за миг тъмното небе, докато тичаше към вратата вляво, която откри. Алун не изоставаше. Преди да доближат вратата се отвори и изскочи мъж с меч в ръка. Ричмънд извика дрезгаво и му налетя. Противникът само се усмихна, без да трепне. Остриетата им се сблъскаха с оглушителен звън и пръснаха искри.
Джандир и Троун се спогледаха смаяни, когато Хирад мина през двойната врата, все едно я нямаше. Елфът сви рамене, вдиша мощно и от него изригна звук, сякаш започващ още в корема. Троун кимна, врътна се на пети и хукна към далечната врата, а неговият рев, неразличим от животински, ехтеше между стените.
Джандир сложи стрела на тетивата, отвори с крак и погледна стълбата, водеща надолу. Инстинктите му на ловец надделяха и той заслиза безшумно. Острото му зрение различаваше всичко в сумрака, а ноздрите му се разшириха от миризмата на спарена пот, примесена с дъх на пикня и кръв.
Изпод закрита със завеса ниша проникваше слаба светлина. Елфът слизаше, без да се чуе дори шумолене. Зад плата имаше поне един човек — издаде го приглушената кашлица. Джандир се долепи до стената вдясно от нишата. Увери се, че човекът не е до самата завеса, и отметна плата с лакът, готов да пусне стрелата. Едва не прихна от гледката.
Троун блъсна вратата с длан и се плъзна нататък с пъргавината на звяр. Вдясно пред широка двукрила врата стоеше само един страж. Когато окървавеният му труп се строполи на пода, Троун се огледа. Наляво имаше още врати, до тях стълба към горния етаж. За миг се озърна надясно, откъдето се чуваше шумът на схватка, после препусна през три стъпала нагоре.
Виковете на Хирад секнаха. Озова се в просторна студена зала, чиито прозорци бяха закрити. Китките на Илкар бяха оковани за отсрещната стена. Елфът вдигна немощно глава.
— Хирад… Слава на боговете…
Варваринът пъхна меча в ножницата и изтича при него.
— Поне си жив.
Припряно бутна встрани желязото, притиснало дясната ръка на елфа, който изохка.
— Внимавай. Ребрата ми са зле.
— Още къде си пострадал?
Илкар успя да помръдне ъгълчетата на устните си.
— Краката, корема, ръцете…
— Облегни се на мен — помоли Хирад.
Обърна се с гръб и усети как елфът опря глава на дясното му рамо. Освободи и лявата му ръка, с която Илкар се вкопчи в него, за да не падне.
— Така добре ли е?
— Не. Ще се държа за теб с лявата ръка, а ти ми помогни да стигна до някой стол.
Хирад изви глава към Дензър. Лежеше по гръб пред столовете, котаракът се бе сврял под мишницата му. Тъмният маг дишаше на пресекулки. Варваринът и елфът бавно се добраха до стола, Хирад много грижливо сложи Илкар да седне и прекрачи към Дензър.
Ричмънд отстъпи задъхан и за миг докосна раната на ръката, с която държеше меча. После отпъди с жест Алун и той се дръпна назад.
— Нещо не ти върви, а, Гарванче? Ричмънд не отговори.
— Да се беше прибрал вкъщи. Тук само ще си намериш края.
Ричмънд прехвърли меча в другата си ръка и зае позиция. Противникът му изви вежди с неволно уважение.