— Уверявам те, че изобщо не го пазим от никого — промълви елфът.
— Джан, какво става? — намеси се Уил.
— Вътре са трима от Гарваните. Там беше и Травърс, но мисля, че вече е труп.
— Само мислиш? — изсъска Ериан.
— Не ми позволиха да остана, за да гледам… Хирад е ранен. Умира. Маговете на Гарваните се надяват да помогнеш. Почакайте.
Надникна в залата. Всичко беше спокойно, но изпод одеялото, покрило главата и гърдите на Травърс, се разширяваше локва кръв.
Дензър и Илкар още бяха до Хирад, а котаракът лежеше на стола, подпиращ гърба на господаря му, и си облизваше лапите и мустаците.
Елфът влезе и остави вратата отворена. Всички спряха зад прага, стъписани от гледката. Само Ериан я осъзна веднага и тръгна бавно към Дензър. Накрая спря и се съсредоточи в потока от мана.
— Гледай ти… Магове от Джулаца и от Ксетеск заедно вливат мана в един умиращ. Явно няма какво повече да ме изненада на този свят.
Гласът й вледеняваше, но мокрите бузи показваха с какво се бори в душата си.
— Жалко че не се срещнахме при по-добри обстоятелства — каза й Дензър.
— По-добри, а?! — кресна жената. — Децата ми са мъртви, негоднико! Защо ли не затрия всички ви, както сте накуп…
Дензър потърси погледа на Троун, който кимна.
— Вярно е. Един от стражниците им прерязал гърлата.
— Само защото вашите приятелчета искали да ви спасят — изгъгна Ериан през риданията. — Отнехте им живота, а аз бях безсилна. — Троун я прихвана и я настани на стол. — Дори не бях при тях… Умряха сами.
— Ериан, не прибързвай — прошепна й великанът и я погали по косата.
— Моля те… — промълви Дензър. — Нямаме много време. Хирад умира.
Ериан отдръпна ръцете си от лицето, зачервените й очи се вторачиха в неговите.
— Въобразяваш си, че ще ме трогнеш? — Застана над тях и се взря надолу с погнуса. — Знаеш ли защо ме отвлякоха? Защото Ксетеск започна да търси Крадеца на зората, а Травърс искаше аз да му помогна да го присвои. Моите момчета умряха заради теб и твоята Школа. Чуй ме, Дензър, велики познавачо на Крадеца на зората — нищо не ми пречи да си седя и да чакам приятелят ти да издъхне. Имам този избор, след като нямах шанс да спася децата си.
Брадичката й затрепери отново и тя се извърна. Дензър отвори уста да се оправдае, но каквото и да кажеше, щеше да е жалко и неуместно.
— Ксетеск не иска Крадеца на зората за свои цели.
— Няма да ти повярвам.
Ериан се дръпна и пак седна на стола. Той си пое дъх.
— Длъжна си да ми повярваш. Върховните вещери са извън клетката от мана, върнали са се в Парве. Крадеца на зората е единственото средство да ги унищожим и да не позволим на осемдесет хиляди западняци да опустошат земите ни. — Тя го гледаше и между веждите й се врязаха бръчици. — Моля те, Ериан. Никой не може и да си представи страданията ти, но само ти си способна да спасиш Хирад. А за да победим Върховните вещери, той ни е необходим.
— Защо?
— Защото е водач на Гарваните, а те ще ни дадат заклинанието. Без Хирад няма да ни стигнат силите.
Дензър се задави и струйка кръв плъзна от ъгълчето на устата му. Ериан се засмя неприязнено.
— Прекрасна историйка. А ти какво ще кажеш, Илкар? Нали не греша — ти си Илкар, магът на Гарваните?
— Вярвам му — немощно отвърна елфът. Тя го изгледа придирчиво.
— Нима? Впечатляващо. — Стана и сковано тръгна към вратата, без да избърше сълзите си. — Знаете, че бях безсилна да спася децата си, но вашият живот зависи от мен. Или смъртта ви. Сега трябва да бъда при моите момчета.
— Размишлявай, Ериан — посъветва я Дензър. — И си почини. Върни си силата. Сега съдбата на цяла Балея зависи от теб.
Тя спря на прага и се озърна. Той успя да задържи погледа й.
— Говоря искрено — добави Дензър. Ериан излезе, Троун я последва.
— Дълго ще се точат тези часове… — смънка тъмният маг. Илкар се размърда и изохка. Отвори очи и се огледа замаян.
— Къде са останалите?
— Кои? — наведе се към него Уил.
— Талан и Ричмънд.
Уил стрелна с поглед Дензър и си прехапа устните. Тъмният маг почувства тежестта на нова горчивина.
— Видях как повалиха Талан. Не знам нищо за Ричмънд, но… не е тук. Съжалявам.
Илкар бавно поклати глава и пак се съсредоточи върху раните на Хирад. Дишането му беше накъсано, но засега състоянието му не се влошаваше. Илкар се надяваше, че има смисъл да продължава. Дензър щеше да поддържа неговия живот, а той на свой ред да крепи Хирад около половин денонощие. Друго не можеха да направят. Биячите на Травърс се бяха престарали. След около дванадесет часа и последните остатъци мана, които дори Травърс нямаше как да им отнеме, щяха да се изцедят. И това щеше да е последният пирон в ковчега на отряда.