Дензър бе прозрял в душата й, когато я помоли за помощ. Знаеше, че и тя няма да устои на предизвикателството, което им отправяше Крадеца на зората, че няма да загърби дълга си. Но нравствените устои на лечителството не й пречеха да се пазари за живота на онези, които би трябвало да спаси. Този път сделката даваше и на нея шанс да открие пак смисъл в живота си. Същия смисъл, но по новому. И семето на Дензър подхождаше чудесно. Разбира се, всичко щеше да се провали, ако допуснеше Хирад и Илкар да умрат. Застави се да мисли само за най-неотложното. Единствено заклинанието Телесна цялост даваше надежда за варварина. Имаше нужда от поне двайсетина минути, за да се подготви. И когато започна, Ериан се помоли той да издържи дотогава.
Хирад се бореше да изплува от дълбоките води на страданието. Далеч горе го зовеше топлина. Не бе разбрал кога е потънал толкова и не вярваше, че може да се върне. „Опитай се, Хирад.“ Гласът стигна до мислите му. Женски глас. И той се опита.
ГЛАВА 17
Следващото нещо, което подразни сетивата на Илкар, беше натрапчива миризма, оставяща сладникав привкус. Дим от лула.
Още беше в голямата зала и когато отвори очи, видя само таван, огрян от силни слънчеви лъчи. Погледът му се премрежваше и той полежа, заслушан в тишината, докато очите му свикнат. Ериан го бе спасила. Усещаше се уморен, притъпени бележки го насочваха веднага към по-сериозните рани, но знаеше, че вече нищо не го застрашава. Прекрасно чувство.
Подпря се на лакти и зърна Дензър, отпуснал се в кресло и изпружил краката си върху маса. По лицето му още имаше белези от побоя, но с привичните черни дрехи си беше предишният маг от Ксетеск. Лулата димеше кротко в устата му, пред него имаше пълна чаша, която бълваше пара, а котаракът спеше свит на кълбо върху бедрата му.
— И в най-безумните видения не съм си представял, че ще се зарадвам да видя човек от Ксетеск.
Дензър прихна и движението събуди котарака, който се протегна и скочи долу. Магът смъкна краката си на пода и доближи Илкар.
— Добро ти утро. Събуждаш се за пръв път от два дни.
— А Хирад? Дензър се ухили.
— Виж сам.
Посочи наляво и отиде да си вземе чашата. Илкар погледна натам и за кратък страшен миг се заблуди, че Хирад е мъртъв. Но гръдният му кош се разширяваше и свиваше бавно и равномерно. Каква великолепна гледка… И варваринът лежеше като него на твърда постеля с възглавница под главата си, покрит с одеяла до голите си рамене. Издутината около корема подсказваше колко дебели са превръзките. Макар че беше блед, това нямаше значение за Илкар, чието сърце се разтуптя от възторг. Изтри сълзите си, без да знае кога са потекли.
— Можеш да станеш — увери го Дензър. — Ела да си сипеш кафе.
Елфът кимна и седна полека, но веднага се подпря — кръвта нахлу в главата му.
— Добре ли си? — стресна се тъмният маг.
— Май ще си пия кафето седнал.
Дензър се засмя и отиде при вратата към кухнята.
— Талан? Стига си рязал, ами донеси кафе. Някой иска да си поприказва с теб.
Издрънча нож, пуснат на дървена подложка, чуха се забързани стъпки и Талан нахълта, разливайки кафе.
— Илкар! — Бутна с излишна сила чашата в ръцете му. — Ама колко добре изглеждаш!
— По-леко — ухили се елфът. — Благодаря. Какво става? Лицето на Талан помръкна.
— Сам проведох Помена на Ричмънд. Погребан е в градината до конюшнята.
Илкар наведе глава и отпи от кафето.
— Съжалявам…
— И аз.
— Ами той? — кимна елфът към Хирад. Талан седна до него.
— Право да си кажа, слисах се — започна малко по-ведро. — Тази Ериан… сега сигурно спи. Дензър каза, че използвала Телесна цялост… така ли беше? — Илкар кимна. — Да, заклинанието го обхвана навсякъде. И аз усещах топлината, стигаше надълбоко, Местеше се заедно с ръцете й, проникваше в устата, носа, ушите му… Не се отдели от него часове наред.
Илкар се огледа към Дензър.
— Телесна цялост, значи…
— Извършено като по учебник. Тя е много способна, Илкар. Могъща магьосница. А по описанието на Троун се досетих, че е използвала и Леден вятър.
Тъмният маг сви вежди многозначително и отиде в кухнята да си налее още кафе. Талан се наведе към Илкар.
— А към него вече изпитвам само възхищение.
— Тъй ли било?
Илкар се наежи по дълбоко вкоренен навик.
— Ериан трябваше да събере сили след онази Телесна цялост. После приложи още едно заклинание, за да довърши изцелението и да потопи Хирад в сън. И пак си почина, преди да се заеме с Дензър. Цели два дни! А той седя през цялото време и те поддържаше жив. Не продумваше, почти не хапна и не пи.