ЛОРА ФЛОРАН
КРАДЕЦЪТ НА ШОКОЛАД
(книга първа от поредицата "Любов и шоколад")
ПЪРВА ГЛАВА
Силвен Марки знаеше какво желаят жените: шоколад.
И докато възмъжаваше, той се бе научил да владее женското желание.
Навън ноемврийската есен посипваше парижките улици със студ и сивота. Но в своята лаборатория той беше довел шоколада до нужната температура, гладък и разкошен. Силвен разстла шоколадовата маса върху мраморния плот. С ловко движение той го събра и го разстла отново, лъскав и тъмен. В магазина елегантна блондинка с изящни маниери, нашепващи за богатство и привилегии, купи кутия от неговите шоколадови бонбони и неспособна да устои на изкушението, захапа един още преди да излезе на улицата. Той я виждаше през стъкления прозорец, който позволяваше на посетителите да надзърнат в свещенодействията насред истинска шоколадова работилница. Силвен видя как възхитителните ѝ зъби се впиха в малкия шоколадов бонбон и сам усети деликатната съпротива на пропуканата кувертюра, топенето на ганаша[1] върху езика ѝ, разливането на удоволствието по тялото ѝ. Той се усмихна лекичко, наклонил глава, за да се посвети отново на шоколада. Затова не видя следващата жена, която влезе в магазина му.
Но се оказа, че тя нямаше да му позволи да я пропусне.
Уханието на шоколад се шмугна и понесе по окъпаната от дъжда улица. Токчетата на ботушите объркваха своя забързан ритъм, а увитите в дълги черни палта минувачи извиваха глави към източника на уханието, разколебани.
Някои се спираха. Други продължаваха. Импулсът на Кейд беше да влезе вътре.
Теоброминът я обгърна като топло одеяло насред есенния студ. Какаото облада сетивата ѝ. Тя уви ръце около себе си. Ароматът я върна у дома, спусна пелена пред очите ѝ, които на свой ред я уверяваха, че не можеше да е по-далеч от стоманените казани на фабриката, струите разтопен шоколад, които се лееха непрестанно към формите и се превръщаха в милиарди съвършено еднакви блокчета, готови да бъдат загърнати в ярко оцветените опаковки, които бяха неотменна част от живота ѝ. Нещо, някакво напрежение, което тя носеше в себе си, разхлаби мускулите на рамената ѝ и отприщи потръпване, което премина като вълна по цялото ѝ тяло. Някой беше излял шоколада в гигантски разполовени какаови зърна, които украсяваха витрините и приковаваха погледа към ъглите на магазина. Кейд можеше да си представи ръката, която ги беше оформила – мъжка ръка, силна, четвъртита, с дълги пръсти, способни на най-фина прецизност. Снимка на същата тази ръка украсяваше тапета на лаптопа ѝ.
На заоблената страна на всяко какаово зърно той беше нарисувал сцена от различна страна производител на какао. А върху плоската страна на какаовите зърна беше разпръснал артистично големи колкото нокът шоколадови бонбони.
Тя се огледа в магазина. В ъглите тук-там се мъдреха сандъци с черни надписи, които нашепваха за далечни земи.
От вътрешността им се бяха посипали истински какаови зърна, напомняйки на посетителите, че шоколадът беше екзотична история от друг свят. Кейд беше виждала тези теми. Черните надписи извикаха в ума ѝ далечни аромати и образи, хората, които някога беше срещнала, ударите с мачете по какаовите дървета, миризмата на ферментиращите какаови зърна в обвивките си. Той беше посипал тук-там парченца какао, както някой виртуозен готвач би украсил чинията с няколко капки сос. По плотовете бяха пръснати шушулки ванилия и масури канела, същински debauche[2] от нерафиниран разкош. Всеки един елемент в този декор подчертаваше суровата, красива природа на шоколада и триумфа на върховната изтънченост: миниатюрните четвъртити шоколадови плочки, които струваха по 150 долара фунта[3] излезли изпод ръката на Силвен Марки.
Силвен Марки. Според някои той беше най-добрият шоколатиер в Париж. Той беше на същото мнение, помисли си Кейд. Тя не се съмняваше в това. Знаеше го от снимката на ръката му, която украсяваше лаптопа ѝ. Неговите кутии бяха с цвета на сурово дърво, завързани с прост канап. Щампата с името върху капака – Силвен Марки – се налагаше безкомпромисно, с цвят на тъмен шоколад и непретенциозен шрифт, сама по себе си заявяваща дръзка увереност.
Кейд си пое дъх, черпейки смелост от ароматите и гледките. Обзе я главозамайващо вълнение, както и страх, в особен контрапункт, сякаш се канеше да излезе чисто гола на сцена пред многобройна публика. Не трябваше да се чувства по този начин. Шоколадът беше нейният бизнес, нейното наследство. Баща ѝ обичаше да се шегува, че във вените ѝ тече шоколад. Значителна част от световната икономика действително се движеше от шоколада, който нейното семейство произвеждаше. Тя можеше да предложи на Силвен Марки една невероятна възможност.
1
Крем, представляващ смес от шоколад и затоплена сметана, който може да се използва като глазура, мус или пълнеж на трюфели и торти. –