Улиците оставаха сънливи, докато хората се вкопчваха в топлите завивки или горещите душове или си приготвяха чаша кафе. Всичко започваше отначало, още един наситен парижки ден. Кой беше готов за него?
Застанала до прозореца, загледана в изгрева, Кейд устоя на подтика да провери имейла си и да се скрие в отговорностите си у дома. Загърна се по-плътно в халата си, оглеждайки прозорците на отсрещната сграда за признаци на живот. По дължината на улицата оживяваха лампи, но спорадично, не толкова много и едновременно като предишната сутрин.
Беше неделя, осъзна тя. Всички шоколатиери почиваха.
Днес тя нямаше да има шанс да изнамери начин да сбъдне мечтата си, нито пък да я провали и съсипе.
Зарадвана, Кейд се отлепи от прозореца. Почувства се така, сякаш се беше събудила и беше открила, че Дядо Коледа беше подранил с цял месец и ѝ беше оставил подаръци навсякъде: тя можеше да отиде в Лувъра, да подскача по плочките на Канал Сен Мартен, да си вземе хляб от прочутата пекарна "Поалан"[19], да се отбие в чайната "Мариаж Фрер". Само да се порови и да си купи чай. Без да прави опити да купува целия бизнес. Без преследване на мечти и без риск от съсипването на тези мечти.
Кейд подмина клаустрофобичния асансьор и слезе по стълбите, обзета от необяснимо удоволствие от живота.
На улицата пред нейната кооперация една кола с размерите на кутия за обувки профуча край нея с безумна скорост за толкова къса и толкова тясна уличка.
Може и да беше неделя сутрин, но автомобилният волан явно действаше на парижките шофьори като чашка кафе. Длъгнест младеж клекна и пристегна ролерите на краката със сериозно изражение, вглъбен в собствения си свят. Зрял мъж, може би глава на семейство, излезе от пекарната, понесъл бяла книжна кесия в едната ръка и привързана с канап бяла кутия в другата. Той се усмихваше разсеяно, сам на себе си, на Париж и неделната сутрин и свърна зад ъгъла.
Кейд си представи семейството, което го очакваше вкъщи, представи си как мъжът оставя с дискретно доволство неделното съкровище от прясно изпечени кроасани и сладкиши пред децата си.
Група от шест жени и един мъж се въртяха и пристъпваха от крак на крак пред магазина на Силвен Марки, някои разговаряха оживено, докато други се държаха като хора, които не се познават много добре. Три от жените бяха японки и образуваха своя собствена стегната, елегантна групичка. Други две бяха несъмнено американки.
– Мисля, че днес почиват – информира ги Кейд. Последният човек, който би искал да види групата да го чака пред вратата от сутрин до мрак, беше Силвен Марки.
– О, ние сме тук за обучението – заяви с нескрита гордост шейсет и няколко годишна американка. Накипрена в цикламен гащеризон и наплескана с грим, тя изглеждаше развълнувана и доволна до краен предел.
– Обучението? – нима Силвен Марки преподаваше тайните на своето изкуство?
– Ще изучаваме тънкостите в приготвянето на шоколада при Силвен Марки – развълнувано обясни жената.
– Аха – Кейд изобщо не се поколеба. – Ъм – възможно ли е да поговорим насаме за момент? – тя направи знак да се отдръпнат на няколко крачки от другите, така че да не ги чуват.
– Защо? – попита предпазливо жената. – Да не искате да ме нападнете?
Кейд я изгледа безизразно, след това спусна поглед по собственото си елегантно и скъпо палто, ботуши, ръкавици.
– Приличам ли на човек, който се кани да ви нападне?
– Ами... не – призна жената. – Но това е Париж. Тук сигурно и джебчиите са облечени елегантно.
– Не, аз просто – каква сума искате, за да се откажете от вашето място на обучението и да ми позволите да се престоря на вас?
– Никаква! – възкликна жената, обидена. – От месеци наред очаквам този ден! Планирах цялата си екскурзия в Париж около това обучение!
– Две хиляди долара – Кейд се опита да изтрие всички резерви с една достатъчно екстравагантна сума.
– Шегувате ли се? – другата жена изглеждаше вбесена. – С тези пари няма да си покрия дори таксата за обучението!
Неговите обучения струваха повече от 2000 долара? Кейд вдигна вежди чак до върха на каменния зид от седемнайсети век, който стоеше между нея и обучението, едновременно впечатлена и раздразнена.
– Пет хиляди долара.
– Казах не!
Какво им ставаше на хората напоследък, преди Кейд никога не беше срещала затруднения в купуването на някого.
19
Първата пекарна "Poilane" е основана през 1932 г. от младия хлебар от Нормандия Лионел Поалан (1945-2002 г.), който пристига в Париж, за да отвори първия си магазин, където предлага традиционни видове френски хляб и други печива. Днес името "Поалан" е синоним на "най-добрия френски хляб" и е познато по цял свят, с пекарни в Париж и Лондон. –