– Останалото внасям от Мадагаскар и може би една част действително е от някоя от вашите плантации – веждите му се сключиха. – Странно, че компания, способна да произвежда толкова качествена суровина, я превръща в... продукта, който произвеждате вие.
Кейд си помисли за бедното охулено шоколадче "Кори" и чантата си, която висеше в коридора. Милиони хора отхапваха от такова шоколадче в този момент и то ги правеше толкова щастливи. Само един или двама отхапваха парченце от неговите шоколади, напомни си тя. И те сигурно получавана шестцифрени доходи. Те можеха да намерят и други неща, които да ги правят щастливи.
– В какво съотношение ги комбинирате? – попита тя. – Как го конширате[22], колко продължително и с какъв натиск?
Устните му се извиха в типична мъжка усмивка, която несъмнено беше отнесла техническия въпрос в една съвършено различна посока.
Кейд се опита да игнорира това, но ерогенните ѝ зони бяха залети от топлина.
– Колко какаово масло добавяте?
Той се засмя и поклати глава.
– Тази информация можете да я измъкнете с лек флирт от Доминик Ришар, но аз ще удържа фронта малко по-дълго.
Кожата ѝ пламна. Още един пренебрежителен ритник, така ли? Този път намекваше, че тя не умее да флиртува?
Нима обвиняваше нея, че флиртува? Тя стоеше тук с потресаващ готически грим, размъкната фланела и огромна бяла манта на майстор сладкар. Той беше този, който говореше за девствен шоколад, с който може да прави всичко каквото поиска.
– Така... какво искате да направите от този шокола?
– Всичко, каквото ми кажете вие – отвърна Кейд, опитвайки се да вложи насмешливост, да му припомни, че тя вземаше уроци и трябваше да следва указанията на майстора. Но не прозвуча точно така. Гласът ѝ беше прекалено глух и унесен.
– Всичко? – Силвен ѝ се усмихна така, че я накара да се почувства като любимата жертва на своя учител. – Наистина.
Върху всяка работна повърхност бяха наредени необходимите сладкарски прибори, така че да са под ръка на учениците. Той взе един голям месарски нож с острие, прецизно като шепота на суфльор. Естествено, неговата готварска куртка му стоеше идеално, като излята, подчертавайки изправените му рамене и стройна талия. Три четвъртите ръкави разкриваха стегнати, изваяни ръце с характерните за професията му мускули.
– Бихте ли ми помогнали да нарежа този шокола, мадмоазел?
Имаше само един нож. Как се очакваше да му помогне в рязането? Кейд се огледа за втори нож.
– Вземете – той хвана ръката ѝ и я постави върху дръжката на ножа. Неговата ръка върху нейната.
Кожата ѝ пламна, сякаш изгоряла на слънце, жадна за обливане с алое и студена вода.
– Знаете ли как се държи нож, мадмоазел?
Да. Кейд беше посещавала семинари за ръчно приготвяне на шоколад, само че не в Париж. И обичаше да готви. Винаги превръщаше начинанието в изтънчено гурме преживяване. Но си замълча, докато неговите дълги, топли, сръчни пръсти наместиха нейните, отворени върху дръжката и опакото на острието, така че да остърже съвсем фини резени шоколад, без да пореже пръстите си.
Острието изглеждаше примамливо остро. В сегашното си нестабилно състояние тя сигурно щеше да се пореже, ако се опиташе да повтори движението сама. Но неговите ръце обхващаха плътно нейните, покриваха пръстите ѝ, пазеха ги от острието.
Заедно, с нейната неловкост, туширана от неговото умение, те отрязаха тънко парче шоколад от тъмния блок. То се нави на масур, натроши се и падна върху хладния мрамор, образувайки съвършена конусовидна купчинка.
Ръцете му докосваха нейните, бицепсите му се притискаха до рамото ѝ. Кейд усещаше очертанията на неговото стройно, силно тяло. Чувстваше как той сдържаше енергията си, овладяваше натрупаните бързина и енергия. Обикновено Силвен не стържеше шоколада толкова внимателно, парче по парче, тя знаеше това. Ножът му сигурно прорязваше блока със същата несъзнателна инерция, с която той дишаше; мускулите, използвани в това движение, вероятно почти не усещаха съпротивлението на шоколада, неговата твърдост под ножа.
Той вдигна една люспа шоколад с пръста си и го поднесе към устните ѝ.
– Опитайте – каза той. – Кажете ми какъв е вкусът.
– Бихте ли показали и на мен как се реже шоколадът? – обади се една от американките, гледайки умолително Паскал от другата страна на масата. – Мисля, че ще ми трябва известна... помощ.
Паскал Гийо отправи към Силвен Марки поглед на закалено търпение. Силвен изобщо не го забеляза, погълнат от Кейд.
22
Конширането е техника, изобретена от швейцареца Рудолф Линд през 1879 година, която се ползва при производството на най-качествени-те шоколадови изделия. Състои се в разбъркването на вече приготвения шоколад за продължително време в специално пригодени за това машини. Процесът се извършва в условията на контролирана температура, поддържаща шоколада в течно състояние. Целта е не само отличното смесване на отделните съставки на шоколада, но и раздробяването му на частици с микроскопична големина, които не се усещат от езика по време на консумация. Обработеният по този метод шоколад има абсолютно гладка и хомогенна консистенция. -