Шоколадът вече се топеше върху отворените ѝ устни. Тя го пое по необходимост, устните ѝ обхванаха леко, само за миг, пръста му.
Миглите му се спуснаха, скривайки изражението зад клепачите му.
Кейд вкуси... Не мислеше да му казва какво беше усетила. То надхвърляше шоколада, който беше горчив, доста горчив върху езика ѝ, но необикновено гладък и мек.
През него премина лека въздишка.
– Да приготвим нещо, което ще ви хареса – промълви той с изгарящ поглед и устни, извити в лека, силно мъжка усмивка, сякаш играеше някаква много любима игра.
Тя беше дивечът в тази игра, помисли си Кейд. Това ли беше? Или той беше нейният дивеч?
– Какво искате във вашия шокола, мадмоазел?
Докато изричаше тези думи, той наля бяла сметана в малка тенджерка и добави инвертна захар[23]. Нейният урок беше поел в различна посока от занятието за останалите участници. Паскал все още показваше на другите как да режат шоколада и се опитваше да запази търпение с жената, която се проявяваше като безнадежден случай и постоянно искаше индивидуални указания.
– Канела – каза тя.
– Канела? – той я погледна с лека усмивка, сякаш беше очарован от хрумването ѝ.
Но как го бе очаровала? Като своенравно дете, чиято коса той искаше да разроши?
– Вие обичате традициите – отбеляза той.
Да, Кейд вероятно обичаше традицията. "Кори" се гордееше с това, че беше шоколадът на поколения американци и нито веднъж не беше променил рецептата на десертчето от млечен шоколад.
Значи такава беше традицията. И единственият начин, по който тя искаше да наруши тази традиция, беше, като се потопеше в света на онзи шоколад, който се беше превърнал в нещо изключително, още преди раждането на страната ѝ.
– Тогава ще приготвим нещо с канела – той се доближи до рафтовете с кафявите стъклени бутилки и взе няколко пръчки канела. После взе и кубче масло, извадено да омеква. – Кажете го пак на английски?
– Канела – повтори безпомощно Кейд.
Погледът му натежа от знойна недоизказаност.
– На английски тази дума канела притежава някакво особено очарование. Заредена е с повече тайнственост и екзотика.
– Защото е мелодична – опита да каже тя. Но не можа да се сети как беше грях на френски. – Peche?
Плътните черни вежди се начумериха.
– Канела и праскови? В шоколада? Не мисля...
Той се замисли, явно неспособен да отхвърли нито едно съчетание от вкусове, без преди това да го подложи на сериозен анализ.
– Не – съгласи се Кейд. – Без праскови. Само канела.
– Захаросани праскови, може би – промълви той. Захаросани праскови. – Но нямам под ръка, освен това сега не им е сезонът. Може би мога да поръчам специална пратка от Ница. Там има пазар, където можеш да намериш захаросани продукти през есента.
Така ли правеше той, запита се Кейд. Дали бродеше из пазарите, погълнат от гледките, вкусовете и ароматите, докато в ума му се въртяха вълшебни шоколадови заклинания, вдъхновени от новите преживявания?
Прииска ѝ се да го заведе в Мароко, в Индия, ако още не беше ходил там. Прииска ѝ се Силвен да я заведе в Ница, на пазарите, които само той знаеше. Можеха да обикалят хванати за ръце, да откриват вкусове и аромати.
Какво се случваше в главата ѝ?
Не беше здравословно всичките ѝ мечти за Париж да кристализират около този човек. Той я презираше. И предишната вечер беше излязъл с красива блондинка.
– Вземете – той ѝ подаде пръчките канела и кимна към тенджерката със сметаната. Тя ги пусна вътре, наблюдавайки как белите капки обляха кафявите канелени пръчки. – На слаб огън – той задържа погледа ѝ за момент. – Винаги се започва със слаб огън.
На слаб огън.
Ако това беше слабият огън, Кейд не знаеше дали да копнее за истинската жар, или да се страхува от нея.
Ужасът и копнежът представляваха много могъща комбинация от вкусове.
Тя постави тенджерката до котлона, погледът ѝ обходи помещението, преброди големите чували от зебло с неизвестно засега съдържание, пробяга по кафявите шишета, до вратите към склада. Кой знае какви богатства се криеха там? Коя дума отключваше тези врати? "Какао, отвори се"!
Кейд се опита да прецени какво беше слаб огън според френските мерки за температура и как се командваше печката. Да видим, тя знаеше това. Щом идеалната температура за съхраняване на шоколада беше 17 градуса по Целзий, тогава – ръката на Силвен обхвана нейната, насочи я и натисна две копчета.
23
Сместа от равни количества глюкоза и фруктоза, която се получава при хидролиза на обикновената захар, се нарича инвертна захар. –