– За каква сума трябва да ви осъдя, за да ви накарам да съжалявате за някоя ваша постъпка?
Кейд се замисли.
– Мисля, че няколко милиона долара вероятно ще привлекат вниманието на компанията – всъщност всеки съдебен процес беше потенциален проблем за обществения имидж на компанията, винаги съществуваше рискът медиите да захапят стръвта и да представят ищеца като рицар на бял кон.
– Вниманието на компанията не ме интересува – процеди рязко той. С ловко движение на ножа прехвърли шоколада в друга тенджера и я постави върху съда за водна баня на котлона до този, на който къкреше нейната сметана и бавно поемаше аромата на канела. От врящата вода се вдигаше ефирна пара. – Ако ми направите нещо, искам вие лично да съжалявате.
Кейд се сещаше най-малко за десет начина, по които той можеше да я накара да съжалява още тук и сега. Но тя съумя да се въздържи да му даде списъка със слабите си места. Едно беше да се изживява като камикадзе и съвсем друго да извърши безсмислено самоубийство.
Освен това тя изпитваше силно подозрение, че той също си имаше своите слаби места. В неговата тенджерка шоколадовите масури се топяха безпомощно на толкова слаб огън, че друга субстанция дори не би забелязала топлината.
Тези шоколадови стърготини бяха същите като нея. Той вероятно не се опитваше да я разтопи.
– Да разбирам ли, че не бива да използвам канела в продуктите на "Кори" до края на живота си, или се опитваш да изтръгнеш от мен нещо друго?
Той разбърка шоколада, видимо ядосан.
На минаване покрай него за шепа шушулки ванилия, които да раздаде на учениците, Паскал Гийо му хвърли ироничен поглед. Силвен се сконфузи и се вглъби още по-сериозно в шоколада.
– Тя ми каза, че името ѝ е Маги Сондърс – спомена Паскал.
Кейд си спомни за съдбата на кредитната си карта и я налегнаха угризения.
– Знаете ли кое е странното? – каза Силвен, по-скоро на нея, отколкото на Паскал. – Мислех си, че компания от калибъра на "Кори" си има специални агенти за корпоративния шпионаж.
Така беше. И тези хора трудно можеха да бъдат проследени за връзка с членовете на фамилията или директорите.
– Гледали сте прекалено много филми – отряза го Кейд. – Всъщност ние сме много практично семейство.
Действително бяха практични. Нима не се виждаше от е стабилния ръст в продажбите им? Кой нормален бизнесмен би искал да плати на друг човек, който да измъкне тайните на водещ парижки шоколатиер?
Паскал поклати глава с един последен предупредителен поглед към Силвен, който се направи на разсеян, и се върна при другите, раздавайки им семенцата ванилия[24].
– Мислех, че местата в този семинар са запълнени още преди шест месеца – отбеляза Силвен. – Обикновено е така. Вие явно сте се записали под фалшиво име, още преди да ми направите вашето предложение?
Ако я хванеше в лъжа, със сигурност нямаше да ѝ спести унижението и да ѝ позволи да запази достойнството си. Но той едва ли се занимаваше лично с процеса на регистрация на участниците в обученията, нали? Би било пилеене на скъпоценен шоколадов талант.
– Не, беше импулсивно решение. Сигурно някой се е отказал в последния момент.
Кейд се запита дали беше морално правилно да се измъкне сега и да блокира плащанията с кредитната си карта. Ползата от самоличността на Маги Сондърс не беше продължила повече от пет минути.
Но ако излезеше навън, дали щяха да я пуснат да влезе обратно?
Колко точно беше готова да заплати, за да се научи да овкусява сметана и да топи шоколад, две неща, които отдавна умееше до съвършенство? Това обучение за туристи беше приятно. Силвен Марки дори беше проявил садистичната любезност да не я изхвърли, след като я беше разкрил. Но занятието нямаше нищо общо с потапянето в света на парижкия майстор шоколатиер, за което Кейд бе мечтала.
Силвен Марки се наведе към нея, за да погледне сметаната, и всички мисли за кредитната карта изхвърчаха от ума ѝ. Той взе една чиста лъжица и загреба мъничко сметана, за да я опита. Съсредоточен върху вкуса, той притвори леко очи, а Кейд продължаваше да го гледа безпомощно, копнеейки да вкуси аромата върху езика му.
Той отвори очи и ѝ се усмихна, после топна друга лъжица в сметаната и поднесе малко сметана към устните ѝ.
– Какво мислите?
Имаше силен и сладък вкус на канела. Значи и неговата уста имаше вкус на канела. Кейд се почувства като сметаната, която бавно се насищаше под погледа му с желаната топлина и вкус.
24
Една от най-скъпите подправки, ванилията представлява плода на едноименна централноамериканска орхидея, която се изживява като пълзяща лиана. За да добият използваемия си вид на съсухрена кафява шушулка, удължените плодове на цветето се берат на ръка и след това се подлагат на продължителна обработка. Тя включва къпане в гореща вода, сушене на слънце и завиване с одеяла. Едва след 6 месеца във вътрешността на вече изсъхналия плод се формират ароматни кристалчета природен ванилин. Използват се семенцата във вътрешността на шушулката, както и самата обвивка. –