Тя се опита да направи адекватен коментар.
– Прекалено ли е?
– Шоколадът ще тушира вкуса донякъде – каза той. – Отдавна не съм работил с канела, така че това е експеримент. Да видим какво ще се получи.
– Защо отдавна не сте работили с канела? – попита тя, когато той бръкна да извади пръчките от сметаната. За нея това беше логична комбинация от вкусове.
– Много е старомодна – той изсипа нейните парченца шоколад в сметаната.
Кейд се сгърчи вътрешно. Наистина ли? Нейният вкус беше демоде за този ненадминат шоколатиер? Това обясняваше усмивката му, когато беше споменал традицията.
– Et maintenant, fouettez[25] – тикна ѝ една голяма бъркалка в ръката. – Дръжте здраво и бъркайте енергично – той се усмихна лекичко на собствените си думи, но не сподели мисълта зад тях.
Кейд стисна дръжката на бъркалката и се зае да смесва шоколада и сметаната в лъскава кафява субстанция.
– Някога темперирали ли сте шоколад на ръка, мадмоазел?
Да, два пъти на обучения в Щатите, с незавиден успех.
Но ако кажеше да, той можеше да не я научи или още по-лошо, да я остави да се оправя сама, затова Кейд поклати глава.
– Добре, елате тук, на плота. Вземете – той постави ръката и върху дръжката на тенджерката. – Изсипете около една трета от шоколада върху плочата.
Шоколадът се разля по мрамора: копринен, топъл, кафяв. Блясъкът му под светлината ѝ напомни за онзи топъл блясък в очите на Силвен Марки.
– Започваме да работим – той взе по една метална шпатула във всяка ръка, едната – дълга и широка около осем сантиметра, а другата – по-широка и по-къса, и започна да остъргва, отлепя, премята и разстила шоколада между двете шпатули с отработени, ловки движения.
Силвен правеше същото при тяхната първа среща. И оттогава Кейд си фантазираше, че тя беше шоколадът под него. Тя го изгледа безпомощно.
– Видяхте ли? Сега опитайте вие – той постави шпатулите в ръцете ѝ, пръстите му отново погладиха нейните.
Тя си мислеше, че имитира нелошо движенията му, макар и много по-непохватно.
Той се засмя.
– Още веднъж – той застана зад нея, така че стройното му мускулесто тяло да се опира в нейното по цялата дължина на гръбнака. Кейд почувства как дъхът му наелектризира косата на темето ѝ и в главата ѝ настъпи пълен вакуум.
Той обхвана с длани ръцете ѝ върху шпатулите. За секунда, докато се опитваше да насочва ръцете ѝ в правилните движения, тя се опита да надделее, а липсата на синхрон наруши плавността на процеса.
– Отпуснете се – прошепна той в ухото ѝ. – Оставете аз да ви водя.
Ако се отпуснеше, Кейд щеше да се размекне до такава степен, че щеше да се наложи Силвен Марки да я вдигне на ръце и да я отнесе право в леглото. Или да я просне тук, върху мраморната маса и да помоли всички останали да излязат.
Тялото му беше толкова топло зад нейното. Ръцете му бяха толкова изваяни и толкова силни, идеални за тази работа. От другия край на мраморния плот една от японките я изгледа с присвити очи, от които бликаше чиста завист.
– Et puis touchez[26] – промълви в ухото ѝ той. – Докоснете го с опакото на ръката си. Не трябва да усещате нито топлина, нито хлад. Шоколадът трябва да е с телесната ви температура. Трябва да ви... пасва идеално – той потопи кокалчето на кутрето си в шоколада, докато тя правеше същото. – Усещате ли?
Кейд не знаеше дали нейната телесна температура в момента беше надежден индикатор за темперирането на шоколада. Тя вреше и кипеше отвътре.
А Силвен? Нима все още беше студен като краставица?
– Колко време сте се учили да правите това? – попита единственият французин в групата, който работеше през няколко места на мраморния плот.
Силвен се обърна, за да му отговори. Явно не му струваше никакво усилие да се откъсне от нея.
Прииска ѝ се да бяха само двамата. Не защото Кейд не искаше да е поредната туристка в групата, а защото си мислеше, че не би допуснала това да му се размине, ако бяха сами. Щеше да избухне, по един или друг начин, и било като го награби или като го фрасне с купата със сметаната по главата, щеше да го принуди да престане да си играе с нея. Защото той си играеше с нея, нали?
Мисълта, че Силвен Марки може би не се опитваше да я побърка, ѝ подейства като студен душ. Може би той просто си беше такъв, а жените падаха като зрели круши в краката му.
Добре, че не бяха сами, помисли си Силвен. Защото ако наоколо нямаше други хора, той не знаеше със сигурност дали не би проявил прекомерна настойчивост, да си позволи нещо повече, да прибърза. Като тийнейджър се беше научил на търпение по трудния начин, плащайки висока цена всеки път, когато губеше контрол и показваше похотта си, преди лелеяното красиво момиче да е напълно омагьосано от шоколада.