– Не мисля, че тук има толкова много хора, богати колкото теб – отбеляза сухо Силвен.
– Убедена съм, че ако се пресметне, процентът на богатите и известните хора в Париж е по-висок от всяко друго място в света. Някои от тези дубайски принцеси, които притежават апартаменти тук, вероятно ме причисляват към средната класа. Ти самият си доста заможен, освен това смятам, че си по-известен от мен.
– Ами... не знам, известен, може би да – Силвен се провали в опита си да се престори на скромен. Той поклати глава с удивление. – Като имаш предвид, че израснах в предградията.
Каква беше тази непоследователност? Той беше споменал това и преди.
– Аз също, струва ми се. Кори всъщност не е голям град. В известен смисъл целият град е провинциално предградие.
Силвен я прониза с ироничен поглед.
– Ако ти си израснала в предградие, то е било като Сен Жермен де Пре, който на практика не може да се нарече предградие. Аз израснах в Кретей[35].
– А какъв беше Кретей? – попита предпазливо Кейд, защото очевидно тя пропускаше нещо.
Той сви рамена.
– Класически пример. Лоши училища, дрога, насилие, безработица, липса на перспективи и възможности, безпаричие, безизходица; единственият изблик на социален протест беше паленето на коли и хората го практикуваха редовно. Въпросът е, че не всички бяха такива. Човек просто трябваше да се пребори със стереотипния образ, които другите имаха за живота му, и да стане нещо различно. Това се опитвам да покажа на Малик.
Кейд се вгледа в него. Никога не би си представила, че този строен, елегантен мъж, с неговите ръце, които умееха да превръщат суровите съставки в нещо прекрасно, с неговата непоклатима арогантност, когато станеше въпрос за изкуството му, с неговия красив, съвършен френски, в сравнение с който нейният акцент изглеждаше толкова смущаващо тромав и американски, с неговата страст, с неговия дискретен, но непогрешим усет за стил, с неговия неизменен цивилизован контрол върху изражението му през повечето време... тя никога не си беше представяла, че той не произхождаше от изтънчена, елегантна среда.
– Нямаш представа колко е странно – продължи той – да те чуя да казваш, че някой може да те причислява към средната класа.
Добре, може би тя беше преувеличила. Кейд усети да се изчервява, когато осъзна как бяха прозвучали думите ѝ.
– Но сега ти имаш пари – изтъкна тя. – Предполагам.
Тя виждаше опашките пред магазина му и можеше да пресметне печалбите от продажбите на шоколад на цена от сто евро за килограм. Кейд Кори я биваше да изчислява печалби.
– Вярно, имам. Имам всичко необходимо. Но моите доходи изобщо не могат да се мерят с твоите. Човек не може да стане мултимилионер от продажба на шоколад, знаеш това.
Кейд го гледа настойчиво, докато накрая ѝ стана ясно, че трябваше да му го каже право в очите. За предпочитане да набие думите в главата му с голям чук.
– Не, аз не знам това – каза тя с похвална, по нейно мнение, мекота.
– С истински шоколад – поправи се той.
Кейд стисна зъби.
– Ти замислял ли си се някога колко пари са няколкостотин милиона? – защото може би, ако той се замислеше сериозно, тя би могла да го придума да им отстъпи правото да разработят линия шоколади с неговото име. Кейд беше готова да се обзаложи, че това щеше да ѝ даде стабилни позиции в Европа. И тя щеше да ръководи европейския клон от Париж...
– Всъщност не съм – каза той. – Не мога да си представя какво бих могъл да си купя, от което животът ми да стане по-добър.
Ох, беше единственото, което Кейд успя да помисли. Той каза това с такова спокойствие, такава лекота, сякаш действително беше направил живота си толкова хубав, достатъчно хубав, за да не завижда на нечие по-голямо богатство или владения. Това се срещаше толкова рядко в живота.
Той се поколеба, отвори уста, после отново я затвори.
– Да не си представи нещо? – попита сковано тя.
– Аз... не мисля, че бих могъл да го купя – изрече бавно той. После се засмя неочаквано, малка, бърза усмивка, която я разтърси като светкавица, оставяйки сребристи следи на удоволствие върху емоциите ѝ. – Или ако мога, ще го платя с нещо, което имам в изобилие.
В какъв смисъл? Той искаше нещо, което можеше да се купи с шоколад?
В нея се надигна нелогична надежда и Кейд веднага я зашлеви с всички сили. Защото тя можеше да бъде купена с шоколад или поне силно изкушена.
35
На френски Creteil, градчето се намира на 10.5 км ох центъра на Париж и е населено предимно от второ и трето поколение имигранти от Северна Африка и отвъдморските департаменти и територии на Франция.