— Тогава, предполагам, ще трябва да го направя без твоята помощ. — Той се изправи на крака. — Съжалявам, че те измъкнах от кабинета ти, Греъм. Кажи на Найджъл, че мога и сам да стигна до „Хийтроу“.
Габриел тръгна към вратата.
— Забравяш едно нещо — каза Сиймор.
Алон се обърна.
— Единственото, което трябва да направя, за да те спра, е да кажа на Уалид ал Сидики да изгори този тефтер.
— Знам — отвърна Габриел. — Но също така знам, че никога няма да го направиш. Съвестта ти няма да го позволи. Дълбоко в себе си ти искаш тези пари толкова силно, колкото и аз.
— Не и ако са депозирани в английска банка.
Габриел погледна към тавана и мислено преброи до пет.
— Ако парите са на Каймановите острови, Бермудите или която и да е друга британска територия, ще ги взема. Ако са тук, в Лондон, ще си останат в Лондон.
— Договорихме се — каза Сиймор.
— При условие че правителството на Нейно Величество замрази тези активи — добави бързо Алон.
— Такова решение се взема от министър-председателя.
— Тогава съм напълно уверен, че премиерът ще го види по моя начин.
Този път Греъм Сиймор погледна раздразнено към тавана.
— Все още не си ми казал как възнамеряваш да вземеш тефтера.
— Всъщност — отвърна Габриел — ти ще го направиш вместо мен.
— Радвам се, че изяснихме това. Но как ще накараме Ал Сидики да дойде във Великобритания?
— Аз ще го поканя на парти. Ако имаме късмет — добави Алон, — то ще е последното, което някога ще посети.
— Тогава най-добре да спретнеш хубаво парти.
— Такова е моето намерение.
— Кой ще е домакинът?
— Един мой приятел от Русия, който не обича диктатори, които крадат пари.
— В такъв случай — каза Сиймор, като се усмихна за първи път — това обещава да бъде една незабравима нощ.
43.
Челси, Лондон
Низвергнат британски шпионин, едноок италиански полицай, изкусен крадец на предмети на изкуството, професионален убиец от остров Корсика: това бе съвкупността от разнородни личности, чрез които случаят се бе развивал до този момент. Така че бе напълно уместно следващата спирка на невероятното пътуване на Габриел да е на улица „Чейни Уок“ № 43, където бе лондонският дом на Виктор Орлов. Орлов бе малко като Джулиан Ишърууд — той правеше живота по-интересен, заради което Алон го обожаваше. Обаче неговата привързаност към руснака се коренеше в нещо далеч по-практично. Ако не беше Виктор, Габриел щеше да лежи мъртъв в едно гробно поле от сталинската епоха, намиращо се източно от Москва. И Киара щеше да лежи до него.
Казваха, че Виктор Орлов дели хората на две категории: такива, които искат да бъдат използвани, и такива, които са твърде глупави, за да си дадат сметка, че са били използвани. Имаше някои, които биха добавили и трета категория: хора, които са склонни да позволят на Виктор да открадне парите им. Той не криеше факта, че е хищник и „барон разбойник“62. Нещо повече, Орлов носеше с гордост тези прозвища, както носеше италианските си костюми за по десет хиляди долара и марковите си раирани ризи, ушити специално за него от един шивач в Хонконг. Драматичният крах на Съветския съюз бе дал възможност на Орлов да спечели много пари за кратко време и той се бе възползвал от нея. Виктор рядко се извиняваше за нещо, още по-малко за начина, по който бе забогатял. „Ако се бях родил в Англия, парите ми можеха да бъдат чисти — бе казал той на един британски журналист скоро след като се бе установил в Лондон. — Обаче съм се родил в Русия и спечелих руско богатство.“
Израснал в Москва по време на най-мрачните дни на Студената война, Орлов притежавал естествена наклонност към математиката. След завършване на средното си образование, той бе учил в престижния Ленинградски институт по фина механика и оптика и бе работил като физик в съветската програма за ядрени оръжия до самия край на Съветския съюз. Докато повечето му колеги продължили да работят без заплащане, Орлов бързо се отказал от членството си в комунистическата партия и се заклел да стане богат. За няколко години той спечелил доста голямо състояние от внос на компютри, битова техника и други западни стоки за зараждащия се руски пазар. По-късно бе използвал това богатство, за да придобие най-голямата руска държавна стоманодобивна компания заедно със сибирския нефтен гигант „Русойл“, и то на изключително ниска цена. Не след дълго Виктор Орлов — бивш държавен физик, който някога бе делил един апартамент с две други съветски семейства — бе станал свръхмилиардер и най-богатият човек в Русия.
62
Термин, добил популярност след 30-те години на XX век. „Барони разбойници“ наричали крупните предприемачи от XIX в. в САЩ заради огромните богатства, които те успели да натрупат, както се смятало, на гърба на работническата класа и бедните слоеве от обществото. — Б.пр.