— По последните оценки — каза Орлов, вперил очи в стария си враг — състоянието му възлиза на около сто и тридесет милиарда долара, което го прави най-богатия човек в света. Как според теб е придобил всички тези пари? В крайна сметка през целия си живот той е получавал държавна заплата.
— Предполагам, че ги е откраднал.
— Мислиш ли?
Виктор обърна гръб на видеостената и за първи път застана с лице към Алон. Той беше дребен, пъргав шестдесетгодишен мъж с прошарена коса, която бе намазана с гел и направена по младежки на иглички. Зад очилата му без кръжила лявото му око нервно потрепваше. Това обикновено се случваше, когато той говореше за руския президент.
— Знам със сигурност, че той си присвои голяма част от „Русойл“, след като я отстъпих на Кремъл, за да ви измъкна от Русия. По онова време тя струваше около дванайсет милиарда долара. Доста дребна сума на фона на големия план — добави Орлов. — Президентът и неговото близко обкръжение забогатяват за сметка на руския народ. Ето защо той ще направи всичко възможно да остане на власт. — Виктор замълча, после добави: — Точно както неговият приятел в Сирия.
— Тогава защо не ми помогнеш да направя нещо по въпроса?
— Да откраднем парите на царя? Нищо не би ме зарадвало повече. В крайна сметка — добави Орлов — част от тях са мои. Но това не е възможно.
— Съгласен съм.
— Тогава какво предлагаш?
— Да откраднем парите на сирийския му приятел.
— Намери ли ги?
— Не — отговори Алон, — но знам кой ги управлява.
— Това би трябвало да е Кемел ал Фарук — каза Виктор, — но всъщност човекът, който управлява инвестиционния портфейл, е Уалид ал Сидики.
Габриел беше твърде слисан, за да даде някакъв отговор. Орлов се усмихна.
— Трябваше отдавна да дойдеш при мен — каза той. — Щях да ти спестя много главоболия.
— Откъде знаеш за Ал Сидики?
— Ами ти не си единственият, който търси парите. — Виктор погледна през рамо към видеостената, където в момента руският президент приемаше рапорта на своите генерали. — Царят също ги иска. Но това едва ли е изненадващо — добави той. — Царят иска всичко.
В пет часа прислужницата се появи с бутилка „Шато Петрус“ — легендарното померолско вино, което Орлов пиеше, сякаш беше минерална вода „Евиан“.
— Искаш ли една чаша, Габриел?
— Не, благодаря, Виктор. С кола съм.
Орлов махна пренебрежително с ръка и сипа няколко пръста от тъмночервеното вино в голяма чаша.
— Докъде бяхме стигнали? — попита той.
— Щеше да ми кажеш откъде знаеш за Уалид ал Сидики.
— Имам си източници в Москва. Много добри източници — добави той с усмивка. — Мислех, че вече си го разбрал.
— Твоите източници са най-добрите, Виктор.
— По-добри от тези на МИ-6 — каза той. — Трябва да кажеш на твоя приятел Греъм Сиймор от време на време да приема моите обаждания. Мога да му бъда от голяма полза.
— Ще му спомена за това следващия път, когато го видя.
Орлов се настани в единия край на дългия диван с брокатена дамаска и покани Алон да седне в другия край.
Отвъд прозорците с блиндирани стъкла вечерният трафик се точеше по крайбрежната улица на Челси и пресичаше моста Албърт Бридж към квартала Батърси. В света на Виктор Орлов обаче съществуваше само леко комедийната фигура, която крачеше на екраните на неговата видеостена.
— Как мислиш, защо той се вдигна в защита на сирийския президент, когато останалата част от цивилизования свят бе готова да използва военна сила срещу него? Дали защото искаше да предпази единствения приятел на Русия в арабския свят? Или пък за да запази военноморската си база в Тартус? Отговорът и на двата въпроса е „да“. Но има и друга причина. — Орлов погледна Габриел и добави: — Парите.
— Колко?
— Половин милиард долара, платими директно по сметка, контролирана от царя.
— Кой ти го каза?
— Каза ми да не казвам.
— Откъде идва този половин милиард?
— Ти как мислиш?
— Тъй като не остана нищо в сирийската хазна, бих казал, че идва директно от джоба на управника.
Орлов кимна утвърдително и отново погледна към екрана.
— Според теб какво е направил царят, след като е получил потвърждение, че парите са били преведени в сметката му?
— Тъй като царят е алчно копеле, предполагам, че е наредил на старите си колеги от СВР63 да намерят останалата част от тях.
— Добре познаваш царя.