Тъмнината бе абсолютно непрогледна. Младата жена отиде до бюрото и сложи дясната си ръка върху мобилния си телефон. После посегна с лявата и сложи черната папка върху идентичната папка, която бе оставила там десет минути по-рано — папката, която скриваше външния хард диск от камерите за наблюдение на Ал Сидики. С бързо, отработено движение тя измъкна устройството от неговия Ю Ес Би порт и притисна трите предмета — хард диска и двете идентични папки — към гърдите си. После излезе и затвори вратата след себе си. Езикът на бравата се прибра с ново щракване, приличащо на пистолетен изстрел. Докато се връщаше към бюрото си, цифрите на кода за достъп отново изпълниха мислите ѝ. Те бяха броят на дните, броят на часовете, които ѝ оставаха да живее.
В един часа на обяд Джихан уведоми хер Вебер, че отива да обядва. Тя взе дамската си чанта и си сложи слънчевите очила на филмова звезда. След това, като кимна за довиждане на рецепционистката Сабрина, излезе на улицата. На кръговото кръстовище имаше спрял трамвай; Джихан се качи бързо в него, последвана няколко секунди по-късно от високия мъж с бледата кожа и сивите очи. Той седна по-близо до нея от обичайното, сякаш се опитваше да я успокои, а когато тя слезе на улица Моцартщрасе, мъжът с белезите от шарка по бузите я чакаше, за да я съпроводи до „Франческо“. Жената, която познаваше като Ингрид Рот, четеше книга на Дейвид Хърбърт Лорънс на една огряна от слънцето маса. Когато Джихан седна срещу нея, тя свали книгата и се усмихна.
— Как мина сутринта ти? — попита Ингрид.
— Продуктивно.
— Той в чантата ти ли е?
Джихан кимна утвърдително.
— Ще си поръчаме ли?
— Аз не мога да ям.
— Хапни нещо, Джихан. И се усмихни — добави тя. — Важно е да се усмихваш.
Самолетът на „Ел Ал“, изпълняващ полет 316, потегляше от летище „Хийтроу“ всеки ден в 14,20 ч. от Терминал 1. Габриел се качи малко преди излитането, сложи багажа си в багажното отделение над главата си и зае мястото си в първа класа. Седалката до него не беше заета. Миг по-късно Киара се настани на нея.
— Здравей, страннико! — каза тя.
— Как успя да го направиш?
— С приятели по високите етажи. — Киара се усмихна. — Как мина там?
Без да каже дума, той ѝ показа флашката.
— А Джихан?
Габриел кимна.
— Колко време имаме да намерим парите?
— Не много — отвърна той.
48.
Булевард „Цар Саул“, Тел Авив
Екипът, който се трудеше в стая 414В на булевард „Цар Саул“, нямаше официално име, защото официално той не съществуваше. Хората, които бяха информирани за неговата работа, го наричаха само Минян65, защото екипът се състоеше от десет души, и то от мъжки пол. Те знаеха малко за чистия шпионаж или специалните бойни операции, макар че в тяхната терминология имаше много заемки и от двете области. Хората от екипа проникваха в компютърни мрежи, като се промъкваха през задни вратички или чрез груби силови атаки; те използваха троянски коне, бомби със закъснител66 и кракери67. Само с натискането на няколко клавиша те можеха да затъмнят един град, да извадят от строя мрежа за контрол на въздушния трафик или да накарат центрофугите на ирански завод за обогатяване на уран да се въртят бясно извън контрол. С една дума, те бяха способни да настроят машините срещу техните господари. Дълбоко в себе си Узи Навот наричаше Минян десетте добри причини, поради които човек със здрав разум никога не би използвал компютър или мобилен телефон.
Те чакаха пред техните терминали — разнородна група в сини дънки и суичъри, — когато Габриел се върна на булевард „Цар Саул“, носейки съдържанието на тефтера и компютъра на Уалид ал Сидики. Хората от екипа първо проучиха банка „Трейд Уиндс“ на Каймановите острови — институция, която бяха посещавали при няколко предишни случая, и там направиха своето първо важно откритие. Номерата на двете наскоро открити сметки на „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ не съответстваха на номерата, фигуриращи в тефтера на Ал Сидики; той ги бе записал, използвайки прост код — чрез инверсия на цифрите, който те бързо разгадаха. Изглеждаше, че Уалид си пада по „Трейд Уиндс“, защото бе открил там десет други разплащателни сметки на името на различни фиктивни фирми. Пресметнато общо, малката банка на Каймановите острови държеше над 300 милиона долара от активите на „Ивъл Инкорпорейтид“. В допълнение тефтерът и компютърните файлове разкриха, че в пет други банки на Каймановите острови има сметки на „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ или на други фиктивни фирми. Общият сбор само в един офшорен банков център бе 1,2 милиарда щатски долара. И това бе само началото.
65
В юдаизма — необходимият минимум от 10 мъже на възраст над 13 години, който се изисква за извършването на богослужение и други религиозни церемонии. — Б.пр.
66
Програма, която се задейства на точно определена дата или при изпълнение на определено условие. — Б.пр.
67
Компютърни престъпници, които проникват незаконно в компютри и извършват вандализъм, измами с кредитни карти, кражба на лични данни, пиратство или други видове незаконна дейност. — Б.пр.