— Моето участие в този случай вече официално приключи.
— Звучи така, сякаш този път наистина го мислите.
— Така е.
Семейството с двете деца тихо си отиде, оставяйки безлюден площада. Дълбоката тишина като че ли обезпокои генерала. Той погледна към светещите прозорци на еврейския старчески дом и бавно поклати глава.
— Не мога да разбера защо сте избрали да живеете в гетото — каза той.
— Това е хубав квартал — отвърна Габриел. — Ако питате мен, той е най-хубавият във Венеция.
60.
Венеция
През следващите няколко дни Габриел рядко се отделяше от Киара. Всяка сутрин той ѝ приготвяше закуската. Следобедите прекарваше с нея в управата на еврейската общност. Вечер седеше до кухненския плот и я наглеждаше, докато тя готвеше. Отначало Киара бе очарована от вниманието, но постепенно постоянната му проява на обич започна да ѝ дотяга. Както щеше да каже по-късно, „това беше твърде хубаво, за да е хубаво“. Киара си помисли да попита Франческо Тиеполо дали няма някоя картина за реставриране — някоя малка и не много увредена, — но реши, че е по-добре да направят екскурзия.
— Нищо прекалено екстравагантно — каза тя, — и да е някъде, където не се налага да се пътува със самолет. За два, най-много три дни.
На Габриел му хрумна нещо. Същата вечер той звънна на Кристоф Бител и поиска разрешение да влезе в Швейцария, и Бител, който знаеше много добре причината, поради която неговият нов приятел и съучастник искаше да се върне в Швейцария, се съгласи.
— Може би ще е по-добре да ви посрещна — каза той.
— Надявах се, че ще го кажете.
— Познавате ли района?
— Ни най-малко — излъга Алон.
— Има един хотел извън града, наречен „Алпенблик“. Ще ви чакам там.
И така, рано на следващата сутрин Габриел и Киара напуснаха любимия си град на водата и картините и се отправиха към малката планинска страна на богатството и тайните, която бе изиграла толкова важна роля в живота им. В късния предобед те пресякоха границата при Лугано и поеха на север през Алпите. Във високите проходи фучаха снежни виелици, но когато стигнаха до Интерлакен73, слънцето грееше ярко на безоблачното небе. Алон напълни резервоара с газ и след това се отправи нагоре по долината към Гринделвалд. Хотел „Алпенблик“ беше самотна сграда в стил рустик, която се издигаше в края на града. Габриел остави колата на малкия хотелски паркинг и заедно с Киара се изкачи по стълбите до терасата. Бител пиеше кафе и гледаше нагоре към извисяващите се върхове Мьонх и Айгер. Той се изправи и се здрависа с Алон. После погледна към Киара и се усмихна.
— Със сигурност имате много красиво име, но аз няма да направя грешката да ви питам за него. — Кристоф погледна към Габриел и рече: — Никога не сте ми казвали, че отново ще ставате баща, Алон.
— Всъщност — отвърна Габриел — тя е просто моят дегустатор.
— Съжалявам да чуя това.
Бител седна и махна с ръка, за да отпрати един приближаващ сервитьор. После посочи към подножието на върховете отвъд зелената поляна.
— Вилата е точно там — каза той на Алон. — Мястото е приятно, с хубава гледка, много чисто и удобно.
— Имате бъдеще като агент по недвижими имоти, Бител.
— Предпочитам да защитавам страната си.
— Предполагам, че някъде имате постоянен наблюдателен пост?
— Държим под наем съседната вила — отвърна Бител. — Там имаме двама агенти на пълно работно време, а други периодично отиват и се връщат според необходимостта. Тя не ходи никъде без придружител.
— Някакви съмнителни туристи?
— От сирийски произход ли?
Габриел кимна утвърдително.
— Тук, в Гринделвалд, пристигат всякакви туристи — отговори Кристоф, — така че е малко трудно да се каже. Но досега никой не е ходил в близост до нея.
— Как е настроението ѝ?
— Тя изглежда самотна — каза сериозно Бител. — Охранителите прекарват колкото може повече време с нея, но…
— Но какво, Бител?
Швейцарският полицай се усмихна тъжно.
— Може и да греша — отвърна той, — но мисля, че тя има нужда от приятел.
Алон се изправи на крака.
— Не мога да ви се отблагодаря за това, че се съгласихте да я приемете, Бител.
— Това е най-малкото, което можехме да направим, за да ви се отплатим, задето разчистихте кашата в женевската безмитна зона. Но трябваше да поискате нашето разрешение, преди да проведете онази операция в хотел „Метропол“.
— Щяхте ли да ми го дадете?
— Разбира се, че не — отвърна Бител. — Което означава, че все още щяхте да разполагате с осем милиарда долара от сирийските пари във вашата банкова сметка.
73
Град и община в административния район Интерлакен-Оберхасли в швейцарския кантон Берн. Световноизвестен планински курортен център, разположен в долина между езерата Тун и Бриенц. — Б.пр.