— Отец Марко е на телефона. С какво мога да ви помогна?
62.
Бриено, Италия
Църквата „Сан Джовани Еванджелиста“ беше малка бяла сграда, в която се влизаше направо от улицата. Вдясно от нея се простираше ограда от ковано желязо, зад която бе малката градина на свещеника. Отец Марко чакаше пред портата, когато Габриел и Киара пристигнаха. Той беше млад, най-много трийсет и пет годишен, с гъста, старателно сресана тъмна коса и изражение на лицето, сякаш е готов да прости всички грехове.
— Добре дошли — каза отецът, като се ръкува с всеки от тях. — Моля, последвайте ме.
Той ги поведе по градинската алея и ги въведе в кухнята на свещеническия дом. Тя беше спретната, с варосани стени, грубо издялана дървена маса и консерви, подредени върху открити рафтове. Единственият лукс бе кафемашината, с която отец Марко направи три чаши кафе.
— Спомням си деня, в който ми се обадихте по телефона — каза той, като постави едната чашка с кафе пред Алон. — Това беше два дни след като синьор Брадшоу бе убит, нали?
— Да — отвърна Габриел. — И по някаква причина вие ми затворихте два пъти, преди да отговорите на позвъняването ми.
— Получавали ли сте някога обаждане от човек, който току-що е бил брутално убит, синьор Алон? — Свещеникът седна срещу Габриел и разбърка захарта в кафето си. — Беше, меко казано, смущаващо преживяване.
— Изглежда, доста сте контактували с него около времето на неговата смърт.
— Да.
— Преди и след нея.
— Съдейки по това, което прочетох във вестниците — каза свещеникът, — най-вероятно съм звънил във вилата, докато той е висял мъртъв на полилея. Това е ужасна картина.
— Той беше ли ваш енориаш?
— Джак Брадшоу не беше католик — отговори свещеникът. — Той бе възпитан в духа на Англиканската църква, но изобщо не съм сигурен, че бе наистина вярващ човек.
— Приятели ли бяхте?
— Предполагам, че сме били такива. Но аз най-вече бях негов изповедник. Не в прекия смисъл на думата — бързо добави отецът. — Фактически аз не можех да му дам опрощение на греховете му.
— Той беше ли притеснен в дните преди смъртта си?
— Да, много.
— Каза ли ви защо?
— Каза, че има нещо общо с бизнеса му. Той беше някакъв консултант. — Свещеникът се усмихна извинително. — Съжалявам, синьор Алон, но не съм много компетентен, когато става дума за бизнес въпроси и финанси.
— Значи ставаме двама.
Отец Марко отново се усмихна и разбърка кафето си.
— Обикновено синьор Брадшоу седеше на мястото, на което седите сега. Той донасяше кошница с храна и вино и ние разговаряхме.
— За какво?
— За неговото минало.
— Колко ви разказа Джак за него?
— Достатъчно, за да разбера, че е вършел някаква секретна работа за своето правителство. Нещо се е случило преди много години, когато е бил в Близкия изток. Една жена е била убита. Мисля, че е била французойка.
— Казвала се е Никол Девро.
Свещеникът рязко вдигна очи.
— Синьор Брадшоу ли ви го каза?
Габриел се изкушаваше да отговори утвърдително, но не му се щеше да лъже човек с бяла якичка и черно расо.
— Не — отвърна той. — Аз никога не съм го срещал.
— Мисля, че щяхте да го харесате. Той беше много умен, изискан, забавен. Но също така носеше тежкото бреме на вината за случилото се с Никол Девро.
— Джак каза ли ви за любовната им връзка?
Отец Марко се поколеба, след това кимна утвърдително.
— Очевидно той много я обичаше и никога не си прости за нейната смърт. Синьор Брадшоу не бе сключвал брак и нямаше деца. В известен смисъл той живееше като свещеник. — Отец Марко огледа стаята за гости и добави: — Но на много по-широка нога, разбира се.
— Ходили ли сте във вилата?
— Много пъти. Тя беше много красива, но не издаваше много какъв човек бе в действителност синьор Брадшоу.