— И какъв човек беше той в действителност?
— Крайно щедър. Синьор Брадшоу сам поддържаше тази църква. Освен това правеше щедри дарения на нашите училища, болници и програми за хранене и обличане на бедните. — Свещеникът се усмихна тъжно. — А после — и нашата олтарна картина.
Габриел погледна Киара, която чоплеше разсеяно повърхността на масата, сякаш не слушаше. След това отново погледна към младия свещеник и попита:
— Какво за олтарната картина?
— Тя беше открадната преди около година. Синьор Брадшоу пожертва много време в опити да ни я върне. Повече време, отколкото полицията — добави отец Марко. — Боя се, че нашата олтарна картина нямаше голяма художествена или парична стойност.
— Той успя ли да я намери?
— Не — отговори отец Марко. — Така че я замени с една картина от личната си колекция.
— Кога се случи това? — попита Алон.
— За съжаление, това беше няколко дни преди смъртта му.
— Къде е сега олтарната картина?
— Там — отвърна свещеникът, като наклони глава надясно. — В църквата.
Влязоха през страничната врата и забързаха през нефа към олтара. Оброчните свещи хвърляха трептяща червена светлина в нишата, в която имаше статуя на свети Йоан, но олтарната картина не се виждаше в мрака. Въпреки това, Габриел различи, че размерите ѝ са приблизително точни. После чу щракането на ключа на лампа и във внезапно плисналата ярка светлина видя разпятие в стила на Гуидо Рени — умело нарисувано, но лишено от въображение, не си струваше комисионата на продавача. Сърцето му подскочи. След това Алон спокойно погледна свещеника и попита:
— Имате ли стълба?
От една фирма за доставка на химикали в промишления квартал на Комо Габриел купи ацетон, етилов спирт, дестилирана вода, увеличителни очила, мензура и защитна маска. След това се отби в един магазин за пособия и материали за изобразително и приложно изкуство в центъра на града, откъдето взе дървени шпатули и пакет памук. Когато се върна в църквата, отец Марко бе намерил една шестметрова стълба и я бе изправил пред картината. Алон приготви разтворителя и стиснал в ръка шпатула и памучен тампон, се качи на стълбата.
Докато Киара и свещеникът гледаха отдолу, той отвори прозорец в средата на картината и видя ръката на ангел — силно повредена, стиснала бяла копринена панделка. След това отвори втори прозорец — приблизително на трийсет сантиметра по-надолу от първия и няколко сантиметра вдясно — и видя лицето на жена, изтощена от раждането. Третият прозорец разкри още едно лице — лицето на новородено дете, момче, осветено от небесна светлина. Габриел докосна нежно с пръсти платното и за своя голяма изненада заплака неудържимо. После стисна очи и нададе радостен вик, който отекна в празната църква.
Ръката на ангел, майка, дете…
Това беше картината на Караваджо.
Бележки на автора
„Крадецът“ е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са продукт на авторовото въображение или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с действителни лица, били те живи или мъртви, с търговски предприятия, компании, събития или места е напълно случайна.
В сестиера Дорсодуро наистина има църква „Сан Себастиано“ — тя е осветена през 1562 г. и се смята за една от петте големи оброчни74 църкви във Венеция — и картината на главния ѝ олтар „Дева Мария с Младенеца в небесна слава със светци“ от Веронезе е описана точно. Посетителите на града напразно ще търсят реставраторската фирма на Франческо Тиеполо и няма да намерят равин Дзоли в старото еврейско гето. На улица „Наркис“ в Йерусалим има няколко малки жилищни сгради от пясъчник, но доколкото ми е известно, в никоя от тях не живее човек на име Габриел Алон. Седалището на израелските тайни служби вече не се намира на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив. Предпочетох да запазя там седалището на моята измислена служба — отчасти защото винаги съм харесвал името на улицата.
Има много прекрасни антикварни магазини и художествени галерии на улица „Мироменил“ в Париж, но „Научни антики“ не е сред тях. Морис Дюран вече се появи в три от романите за Габриел Алон и въпреки това той все още не съществува реално, нито съучастникът му от престъпния свят на Марсилия Паскал Рамо. Подразделението на карабинерите за защита на паметниците на културата, по-известно като Арт отряда, наистина се помещава в елегантен дворец на римския площад „Сант Игнацио“. Негов началник е способният Мариано Моса, а не едноокият Чезаре Ферари. Поднасям моите най-искрени извинения на Националния музей „Винсент ван Гог“ в Амстердам за заемането на „Слънчогледи“ от неговата великолепна колекция, но понякога най-добрият начин да се намери някой откраднат шедьовър е да се открадне друг такъв.
74
През Средновековието по време на чумна епидемия, която се е считала за Божие наказание, хората давали обет да построят и строяли нови църкви, посветени на светци, считани за покровители на болните от чума. — Б.пр.