След десет минути усилено ходене Сам наближи мястото, където булевардът стигаше до река Сена. Алон, вървящ на половин пресечка зад него, извади мобилния телефон от джоба си и го набра. Сам пак отговори веднага със същото сърдечно „Бонжур“.
— Завийте наляво по улица „Кардинал Льомоан“ и вървете по нея, докато стигнете до Сена. Минете по моста до остров Сен Луи и след това вървете направо, докато ви се обадя отново.
— Колко още ще вървя?
— Не много дълго, Сам. Почти стигнахте.
Мъжът зави съгласно указанията и прекоси моста Пон дьо ла Турнел, стигайки до малкия остров по средата на Сена. Поредица от живописни кейове следваха един след друг по протежение на периметъра на острова, но само една улица — „Сен Луи ен л’Ил“, се простираше по цялата му дължина. Като му звънна, Габриел инструктира Сам отново да завие наляво.
— Колко още ще вървя?
— Още съвсем малко, Сам. И не поглеждайте през рамо.
Уличката беше тясна, пълна с туристи, които скитаха безцелно покрай витрините на магазините. В западния ѝ край имаше сладоледен салон, а до него — бирария с великолепна гледка към катедралата „Нотр Дам дьо Пари“. Алон позвъни на Сам и му даде последните си инструкции.
— Колко дълго възнамерявате да ме оставите да чакам?
— Боя се, че няма да се присъединя към вас за обяд, Сам. Аз съм само нает помощник.
Габриел прекъсна връзката, без да каже нито дума повече, гледайки как мъжът влезе в бирарията. Един сервитьор го посрещна и му посочи маса на тротоара, на която седеше англичанин с руса коса и слънчеви очила със синкави стъкла. Англичанинът се изправи усмихнат и протегна ръка.
— Аз съм Рег — чу го да казва Алон, докато завиваше зад ъгъла. — Рег Бартоломю. А вие трябва да сте Сам.
22.
Остров Сен Луи, Париж
— Бих искал да започна този разговор, господин Бартоломю, като ви изкажа моите поздравления. Операцията, която проведохте с вашите хора в Амстердам, беше впечатляваща.
— Откъде знаете, че не съм го извършил сам?
— Това не е от нещата, които човек обикновено прави сам. Със сигурност сте имали помощници — добави Сам. — Като вашия приятел, който говореше с мен по телефона. Той говори френски много добре, но не е французин, нали?
— Какво значение има това?
— Човек обича да е наясно с кого прави бизнес.
— Това не е „Хародс“, драги.
Сам огледа улицата с безразличието на турист, който е посетил твърде много музеи за твърде кратко време.
— Той е някъде там, нали?
— Не знам.
— А има и други, нали?
— Няколко.
— И въпреки това аз трябваше да дойда сам.
— Това е пазар на продавача35.
— Така чух и аз.
Сам възобнови огледа на улицата. Той все още носеше шапката и слънчевите си очила, които позволяваха да се види само долната половина на лицето му. То беше гладко избръснато и умерено парфюмирано. Скулите му бяха високи и изпъкнали, брадичката — с трапчинка, а зъбите — равни и много бели. По ръцете му нямаше белези или татуировки. Сам не носеше пръстени, нито гривни, само голям златен часовник „Ролекс“, за да покаже, че е заможен човек. Той имаше изисканите маниери на арабин от добро семейство, но беше малко по-скован.
— Чух и други неща — продължи Сам след малко. — Онези, които са виждали стоката, казват, че сте успели да я измъкнете от Амстердам с минимални щети.
— Всъщност с никакви.
— Чух също, че има и полароидни снимки.
— Къде го чухте?
Сам се усмихна неприятно.
— Ще отнеме много повече време, отколкото е необходимо, ако държите да играете тези игрички, господин Бартоломю.
— Човек обича да е наясно с кого прави бизнес — каза многозначително Келър.
— Питате ме за информация за човека, когото представлявам ли, господин Бартоломю?
— Не бих си го и помислил.
Между тях се възцари мълчание.
— Моят клиент е бизнесмен — каза накрая Сам. — Доста преуспял и много богат. Той също така е любител на изкуството. Колекционира със замах, но подобно на мнозина сериозни колекционери, е разочарован от факта, че вече има много малко добри картини за продажба. Клиентът ми от години се интересува от придобиването на творба на Ван Гог. Сега вие притежавате една много добра. Моят клиент би искал да я има.
— Както и много други хора.
Сам явно не се притесни от това.
— Ами вие? — попита той след малко. — Защо не ми кажете нещо за себе си?
— Аз крада разни неща, за да си изкарвам прехраната.
35
Състояние на пазара, при което платежоспособното търсене надвишава предлагането и цените се покачват. — Б.пр.