— Англичанин ли сте?
— Опасявам се, че е така.
— Винаги съм харесвал англичаните.
— Няма да ви се разсърдя за това.
Сервитьорът дойде и подаде по едно меню на всеки от тях. Сам си поръча бутилка минерална вода, Келър — чаша вино, която нямаше намерение да изпие.
— Нека да изясним нещо от самото начало — каза той, когато отново останаха сами. — Аз не се интересувам от наркотици, оръжие, момичета или апартамент в Бока Ратон36, Флорида. Става дума само за пари в брой.
— За колко пари говорим, господин Бартоломю?
— Имам направено предложение за двадесет милиона.
— В каква валута?
— Евро.
— Това окончателна оферта ли е?
— Отложих продажбата, за да се срещна с вас.
— Колко ласкателно. Защо бихте направили такова нещо?
— Защото чувам, че клиентът ви, който и да е той, е човек с дълбоки джобове.
— Много дълбоки. — Друга усмивка, съвсем мъничко по-приятна от първата. — Е, как ще процедираме, господин Бартоломю?
— Трябва да знам дали сте готов да надминете направеното ми предложение.
— Готов съм.
— С колко?
— Предполагам, че мога да ви предложа нещо тривиално, като допълнителни петстотин хиляди, но моят клиент не обича търговете. — Той замълча, после попита: — Двадесет и пет милиона ще бъдат ли достатъчни, за да спечеля картината?
— Наистина ще са достатъчни, Сам.
— Отлично — каза мъжът. — Може би сега моментът е подходящ да ми покажете полароидните снимки.
Полароидните снимки бяха в жабката на взет под наем мерцедес, който бе паркиран на една тиха улица зад „Нотр Дам“. Келър и Сам отидоха там заедно и се качиха в него — Кристофър седна зад волана, а Сам — на пасажерската седалка. Келър го подложи на бърз, но щателен обиск, преди да отвори капака на жабката и да извади снимките. Те бяха общо четири — една на цялата картина и три на отделни детайли. Сам ги прегледа със скептично изражение.
— Прилича малко на картината от Ван Гог, която виси над леглото в хотелската ми стая.
— Не е така.
Посредникът направи гримаса, за да покаже, че не е убеден в това.
— Картината на тази снимка може да е копие. А вие може да сте умен мошеник, който се опитва да спечели от кражбата в Амстердам.
— Свалете си очилата и погледнете по-добре, Сам.
— Това и възнамерявам да направя. — Той върна снимките на Келър. — Трябва да видя реалния предмет, не негови фотографии.
— Аз не завеждам музей, Сам.
— Каква е вашата позиция?
— Не мога да показвам картината на Ван Гог на всеки, който поиска да я види. Трябва да знам дали сте сериозен относно придобиването ѝ.
— Предложих ви за нея двадесет и пет милиона евро в брой.
— Лесно е да се предложат двадесет и пет милиона, Сам. Обаче даването им е съвсем друго нещо.
— Моят клиент е изключително богат човек.
— Тогава съм сигурен, че не ви е изпратил в Париж с празни ръце.
Кристофър върна снимките в жабката и затвори плътно капака ѝ.
— Така ли работи вашата измамна схема? Искате да видите парите, преди да покажете картината, и после ги открадвате?
— Ако действах по схема, досега вие и вашият клиент щяхте да сте чули за нея.
Сам не каза нищо срещу този аргумент.
— Не мога да получа повече от десет хиляди в брой за толкова кратко време.
— Аз искам да видя един милион.
Мъжът изсумтя, сякаш искаше да каже, че не може и дума да става за един милион.
— Ако искате да видите Ван Гог за по-малко от един милион — заяви Келър, — можете да отидете в Лувъра или в музея „Орсе“. Но ако искате да видите моя Ван Гог, ще трябва да ми покажете парите.
— Не е безопасно да се разхождам по улиците на Париж с толкова пари в брой.
— Нещо ми подсказва, че можете да се грижите добре за себе си.
Сам въздъхна примирено.
— Къде и кога?
— „Сен Жермен де Пре“, в два часа утре следобед. Без приятели. Без оръжия.
Сам слезе от колата, без да каже нито дума, и се отдалечи.
Той прекоси Сена, за да отиде на десния бряг, и тръгна по улица „Риволи“, мина покрай северното крило на Лувъра и отиде в Градините на Тюйлери. Сам прекара по-голямата част от това време, говорейки по телефона, и на два пъти приложи елементарни разузнавателни техники, за да види дали е следен. Въпреки това не пролича да е забелязал Габриел, който вървеше на петдесет метра зад него.
Преди да стигне до „Жьо дьо Пом“, той сви към улица „Сент Оноре“ и влезе в един луксозен магазин, където продаваха скъпи кожени изделия за мъже. Сам се появи след десет минути с ново дипломатическо куфарче, което занесе в клона на банка „Ейч Ес Би Си“ на булевард „Осман“. Той остана там точно двадесет и две минути и когато излезе, куфарчето изглеждаше по-тежко, отколкото на влизане. Сам го понесе с бързи крачки към площад „Конкорд“ и след това мина с него през главния вход на хотел „Крийон“. Наблюдавайки го от разстояние, Габриел се усмихна. Само най-доброто за представителя на господин Голямата клечка. Докато се отдалечаваше, той звънна на Келър и му съобщи новината. „В играта сме — заяви Алон. — Определено сме в играта.“