— Къде е Кемел сега?
— Неговата официална длъжност е заместник-министър на външните работи, но в много отношения той ръководи страната и войната. Владетелят никога не взема решение, без първо да се посъветва с Кемел. И нещо може би по-важно: именно Кемел се грижи за парите. Той е вложил част от богатството в Москва и Техеран, но няма начин да е поверил всичко на руснаците и иранците. Смятаме, че Кемел има някого, работещ за него в Западна Европа, който е бил зает с укриване на активи. Това, което не знаем — каза Навот, — е кой е този човек и къде крие парите.
— Благодарение на Джак Брадшоу вече знаем, че част от тях са в „Ел Икс Ар Инвестмънтс“. И можем да използваме тази фирма като прозорец към останалата част от авоарите на фамилията.
— И после какво?
Габриел запази мълчание. Узи видя на видеостената как извадиха друго тяло изпод развалините в Дамаск.
— За израелците е трудно да гледат такива сцени — каза той след известно време. — Те ни карат да се чувстваме неспокойни, защото извикват лоши спомени. Нашият естествен инстинкт ни кара да убием чудовището, преди то да успее да причини нови злини. Но Службата и израелската армия са решили, че е по-добре да оставим чудовището на мястото му, поне засега, защото алтернативата може да бъде и по-лоша. Американците и европейците са стигнали до същия извод, въпреки всички щастливи приказки за уреждане на въпроса по пътя на преговорите. Никой не иска Сирия да попадне в ръцете на „Ал Кайда“, а точно това ще се случи, ако управляващата фамилия си отиде.
— Голяма част от Сирия вече се контролира от „Ал Кайда“.
— Вярно е — съгласи се Навот, — и заразата се разпространява. Преди няколко седмици делегация на шефовете на европейските разузнавателни служби отиде в Дамаск със списъци на техните мюсюлмански граждани, които са отишли в Сирия, за да се присъединят към джихада. Аз можех да им дам още няколко имена, но не бях поканен на партито.
— Каква изненада.
— Може би е по-добре, че не отидох. Последния път, когато бях в Дамаск, пътувах под чуждо име.
— Кое?
— Венсан Лафон.
— Авторът на пътеписи?
Навот кимна утвърдително.
— Той винаги е бил един от любимците ми — каза Габриел.
— На мен също. — Узи остави чашата си с кафе на масата. — Службата никога не се е срамувала да извърши някое престъпление в подкрепа на операция, която е морална и справедлива. Но ако се отнесем арогантно към международната банкова система, последствията могат да бъдат катастрофални.
— Сирийската управляваща фамилия не е спечелила честно тези пари, Узи. Те ограбват икономиката на страната си вече две поколения.
— Това не означава, че можем просто да ги откраднем.
— Не — каза Габриел с престорено разкаяние. — Това би било неморално.
— Тогава какво предлагаш?
— Ще ги замразим.
— Как?
Алон отвърна с усмивка:
— В стила на Службата.
— Какво ще кажеш за нашите приятели в Лангли? — попита Навот, когато Габриел приключи с обясненията си.
— Какво за тях?
— Не можем да започнем такава операция без подкрепата на Управлението.
— Ако кажем на ЦРУ, то ще информира Белия дом. И след това информацията ще цъфне на първа страница на „Ню Йорк Таймс“.
Навот се усмихна.
— Единственото, от което се нуждаем сега, е одобрението на министър-председателя и пари, за да стартираме операцията.
— Ние вече разполагаме с пари, Узи. С много пари.
— Имаш предвид двадесет и петте милиона, които си изкарал от продажбата на фалшификата на картината на Ван Гог?
Алон кимна утвърдително.
— Това е красотата на тази операция — каза той. — Тя сама се финансира.
— Къде са парите сега?
— Може да са в багажника на колата на Кристофър Келър.
— В Корсика.
— Опасявам се, че е така.
— Ще изпратя някой бодел39 да ги вземе.
— Великият дон Орсати не се занимава с куриери, Узи. За него това би било ужасно обидно.
— А ти какво предлагаш?
— Аз ще взема парите, щом операцията вече е в ход, макар че е възможно да ми се наложи да оставя малка сума като почитание към дона.
— Колко малка?
39
Живеещ в чужбина евреин, използван от Мосад за вършене на черната работа по поддържането на база в чужбина. — Б.пр.