— Два милиона би трябвало да го зарадват.
— Това са много пари.
— Едната ръка мие другата, а двете ръце — лицето.
— Това еврейска поговорка ли е?
— Вероятно, Узи.
Остана само да се определи съставът на оперативния екип на Габриел. По думите му Римона Щерн и Михаил Абрамов не подлежаха на обсъждане. Същото се отнасяше и за Дина Сарид, Йоси Гавиш и Яков Росман.
— В този момент не можеш да вземеш Яков — възрази Навот.
— Защо да не мога?
— Защото Яков проследява всички ракети и други смъртоносни екстри, които сирийците доставят на своите приятели от „Хизбула“.
— Яков може да върши едновременно и двете работи.
— Кой друг?
— Имам нужда от Ели Лавон.
— Той все още копае под Стената на плача.
— До утре следобед ще задълбае в нещо друго.
— Това ли е всичко?
— Не — отговори Габриел. — Има още един човек, от когото се нуждая за осъществяването на такава операция.
— Кой е той?
— Водещият експерт по въпросите за Сирия и движението БААС.
Узи се усмихна.
— Може би трябва да вземеш няколко телохранители, просто за да бъдеш в безопасност.
28.
Петах Тиква, Израел
Семейство Навот живееше в източните покрайнини на Петах Тиква40, на тиха улица, където къщите бяха закътани зад бетонни огради, обрасли с бугенвилии41. До металната порта имаше звънец, чийто звън остана без отговор, след като Алон го натисна. Той погледна право в обектива на камерата за наблюдение и натисна отново бутона. Този път от домофона прозвуча женски глас:
— Кой звъни?
— Аз съм, Бела. Отвори вратата.
Последва ново мълчание — петнадесет секунди, а може би и повече, — преди пружината на ключалката да се освободи с глухо щракване. Когато портата се плъзна настрани, пред погледа му се появи къщата — постройка в кубистичен стил с големи прозорци със закалени стъкла и антена за сигурни комуникации, която стърчеше на покрива. Бела стоеше в сянката на портика, скръстила ръце пред гърдите си. Беше облечена с бели копринени панталони и жълта блуза, пристегната с колан на тънката талия. Тъмната ѝ коса изглеждаше наскоро боядисана и бе с направена прическа. Според слуховете, които се носеха в Службата, тя имаше постоянен запазен час всяка сутрин в най-елитния фризьорски салон на Тел Авив.
— Проявяваш голямо нахалство да идваш в този дом, Габриел.
— Хайде, Бела. Нека се опитаме да се държим цивилизовано.
Тя продължи да се инати още известно време, преди да отстъпи встрани и с равнодушен жест да го покани да влезе. Бела бе декорирала стаите на къщата, както бе декорирала и мъжа си: сиви, елегантни, модерни. Алон я последва през кухнята — лъскав хром и полиран черен гранит, до задната тераса, където бе сервиран лек израелски обяд. Масата беше на сянка, но градината бе огряна от яркото слънце. Тя цялата бе изпълнена с езерца и бълбукащи фонтани. Габриел внезапно си спомни, че Бела винаги бе обожавала Япония.
— Харесва ми това, което си направила с дома си, Бела.
— Седни — бе единственият ѝ отговор.
Алон се отпусна на мекия градински стол. Тя наля цитрусов сок в една висока стъклена чаша и я постави чинно пред него.
— Мислил ли си къде ще живеете с Киара, когато станеш началник? — попита Бела.
Той не можеше да каже дали въпросът ѝ бе искрен, или злонамерен. Реши да ѝ отговори честно:
— Киара смята, че трябва да живеем близо до булевард „Цар Саул“, но аз бих предпочел да останем в Йерусалим.
— Това е доста път с кола.
— Аз няма да съм този, който ще шофира.
Лицето ѝ се изопна.
— Съжалявам, Бела. Не исках да прозвучи така.
Тя не отговори директно.
— Никога не ми е харесвало в Йерусалим. Той е твърде близо до Бога за моя вкус. Харесва ми тук, в моето малко светско предградие.
Между тях се възцари тишина. И двамата знаеха истинската причина Габриел да предпочита Йерусалим пред Тел Авив.
— Съжалявам, че така и не ви изпратих поздравително писмо за бременността на Киара. — Бела се усмихна смутено. — Бог знае, че вие двамата заслужавате щастие след всичко, което преживяхте.
Алон кимна и промърмори нещо подходящо. Помисли си, че тя не е изпратила писмо, защото гневът не ѝ е позволил. Бела имаше отмъстителна жилка. Това беше едно от най-привлекателните ѝ качества.
— Смятам, че трябва да поговорим, Бела.
— Мислех, че вече го правим.
— Имам предвид наистина да поговорим — каза той.
— Може би е по-добре да се държим като героите в някоя от онези домашни мистерии, които дават по Би Би Си. В противен случай бих могла да кажа нещо, за което после да съжалявам.
41
Храстовидно растение, достигащо височина 6–10 м. Тъй като е катерливо и лесно се увива около подходяща подпора, често се използва за декорация на арки в градини. — Б.пр.