— Но как се е стигнало до това? — попита Бела.
Радикалният ислям със сигурност бе изиграл своята роля, но същото бяха направили и парите. Парите, които диктаторите и монарсите харчеха за себе си, а не за своя народ. Парите, които изтичаха от арабския свят и се вливаха в частните банки на Женева, Цюрих и Лихтенщайн. Парите, които Габриел и неговият екип отчаяно се опитваха да намерят. Докато дните се точеха, те се сблъскваха с тухлени стени, задънени улици и врати, които не можеха да отворят. Агентите четяха електронната поща на редовия лондонски адвокат Хамид Хадам и слушаха внимателно как протичаше неговият ден: пътуването му с метрото, срещите му с клиенти по важни и маловажни въпроси, дребните му разногласия с неговите панарабски партньори. Слушаха и когато се прибираше вечер в къщата си в Тауър Хамлетс, където живееше в компанията на четири жени. В една такава вечер той имаше разгорещен спор с най-голямата си дъщеря за дължината на полата, която тя възнамеряваше да носи на парти, където щяха да присъстват и момчета. Също като девойчето, екипът беше благодарен за прекъсването от звъна на мобилния му телефон. Разговорът продължи две минути и осемнадесет секунди. И когато той приключи, Алон и хората му разбраха, че най-накрая са открили човека, когото търсеха.
33.
Линц, Австрия
На сто и шейсет километра западно от Виена река Дунав завива рязко от северозапад на югоизток. На това място древните римляни изградили гарнизон и когато те си отишли, хората, които един ден щели да бъдат известни като австрийци, изградили град, който нарекли Линц. Градът забогатял от желязната руда и солта, които били превозвани по реката, и за известно време бил най-важният град в Австро-Унгарската империя, по-важен дори от Виена. Моцарт композирал своята Симфония № 36, докато живеел в Линц; Антон Брукнер47 бил органист в Старата катедрала на града. А в малкото му предградие Леондинг, на улица Михаелбергщрасе № 16, се издига жълта къща, където е живял като дете Адолф Хитлер. Адолф се преместил във Виена през 1905 г. с надеждата да бъде приет в Художествената академия, но никога не забравил любимия си Линц. Линц трябвало да бъде културният център на хилядолетния Райх и точно там Хитлер планирал да изгради своя монументален фюреров музей с ограбените произведения на изкуството. Всъщност кодовото име на неговата грабителска операция било Sonderauftrag Linz, или Специална операция Линц.
Съвременният Линц се бе потрудил усилено да прикрие връзките си с Хитлер, но спомените за миналото бяха навсякъде. Най-крупното предприятие в града — стоманодобивният гигант „Фьост Алпине“, първоначално било известно като „Херман Гьоринг Верке“. А на деветнадесет километра източно от центъра на града се намираха останките от Маутхаузен — нацисткия лагер, където затворниците са били подложени на „изтребление чрез труд“. Сред затворниците, доживели да видят лагера освободен, бил Симон Визентал, който по-късно щеше да стане най-известният „ловец на нацисти“ в света.
Човекът, който пристигна в Линц през първия вторник на месец юни, знаеше много за тъмното минало на града. В действителност в определен период от неговия твърде разностранен живот градът бе най-голямата му страст. Когато слезе от влака на Хауптбанхоф, той носеше тъмен костюм, подсказващ, че притежава значително богатство, и златен часовник, който оставяше впечатлението, че не го е придобил съвсем честно, което по една случайност беше вярно. Мъжът бе пристигнал в Линц от Виена, а преди това беше посетил Мюнхен, Будапеща и Прага. По пътя си той два пъти бе сменил самоличността си. За момента мъжът беше Феликс Адлер — средноевропеец с неустановена националност, любовник на много жени, боец от забравени битки, човек, който се чувстваше по-удобно в Гщаад и Сен Тропе, отколкото в родния си град, където и да беше той. Истинското му име обаче беше Ели Лавон.
47
Антон Брукнер (1824–1896) — австрийски композитор, органист, пианист и музикален педагог. — Б.пр.