Ели Лавон кимна на двамата мъже, получавайки в отговор само едно мигване, а след това погледна към жената. Косата ѝ беше черна като гарваново крило и се спускаше почти до раменете на тъмното ѝ сако. Тя имаше големи кафяви очи и прав, възголям нос. Общото впечатление, което оставяше външният ѝ вид, бе за сериозност, примесена с лека печал. Ели погледна лявата ѝ ръка и видя, че на безименния ѝ пръст няма венчална халка или годежен пръстен. Той определи възрастта ѝ някъде около четиридесетте — опасен период за една стара мома. На жената не ѝ липсваше привлекателност, но не беше и много красива. Финото съчетание на костите и плътта, които оформят човешкото лице, бе решило да я направи обикновена.
— Това е Джихан Наваз — обяви Хер Вебер. — Госпожица Наваз е нашият акаунт мениджър49.
Поздравът ѝ беше малко по-приятен от този, който Лавон бе получил от австрийската рецепционистка. Той пусна бързо студената ѝ длан и последва хер Вебер в кабинета му. Мебелите бяха модерни, но удобни, а подът бе покрит с дебел килим, който сякаш поглъщаше всички звуци. Хер Вебер покани с жест Ели да се настани на един стол, преди да седне зад бюрото си.
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита той, внезапно станал напълно делови.
— Искам да поверя известна парична сума на вашите грижи — отговори Лавон.
— Може ли да попитам откъде научихте за нашата банка?
— От мой бизнес партньор, който е ваш клиент.
— Може ли да попитам за името му?
— Предпочитам да не го казвам.
Хер Вебер вдигна длан, сякаш искаше да каже, че напълно разбира.
— Имам един въпрос — каза Ели. — Вярно ли е, че преди няколко години банката е имала известни затруднения?
— Вярно е — призна Вебер. — Като много други европейски банкови институции бяхме силно засегнати от срива на американския пазар за недвижими имоти и последвалата финансова криза.
— И поради тази причина сте били принудени да приемете да имате партньор?
— В действителност бях доволен да го направя.
— Господин Ал Сидики.
Хер Вебер кимна предпазливо.
— Той е от Ливан, познах ли?
— Всъщност е от Сирия.
— Жалко.
— Защо?
— Заради войната — отговори Лавон.
Безучастното изражение на банкера показа ясно, че не желае да обсъжда настоящото положение в родината на партньора си.
— Вие говорите немски, сякаш сте родом от Виена — каза той след малко.
— Живях там определен период от време.
— А сега?
— Имам канадски паспорт, но предпочитам да мисля за себе си като за гражданин на света.
— В днешно време парите не познават международни граници.
— Точно затова дойдох в Линц.
— Били ли сте тук и преди?
— Много пъти — отговори искрено Ели.
Телефонът на Вебер иззвъня.
— Имате ли нещо против да се обадя?
— Ни най-малко.
Австриецът вдигна слушалката до ухото си и се втренчи право в Лавон, докато слушаше гласа в другия край на линията. Дебелият килим погълна промърморения от него отговор. После той затвори телефона и попита:
— Докъде бяхме стигнали?
— Канехте се да ме уверите, че вашата банка е платежоспособна и стабилна и че парите ми ще бъдат тук в безопасност.
— И двете неща са верни, хер Адлер.
— Освен това очаквам да проявите дискретност.
— Както сигурно знаете — отвърна Вебер, — неотдавна Австрия се съгласи да внесе някои промени в банковата си система, за да угоди на европейските ни съседи. Въпреки това, нашите закони за поверителност си остават сред най-строгите в света.
— Доколкото разбрах, имате изискване за депозит от най-малко десет милиона евро за нови клиенти.
— Такава е нашата политика. — Вебер замълча, после попита: — Има ли някакъв проблем, хер Адлер?
— Никакъв.
— Очаквах, че отговорът ви ще е такъв. Правите ми впечатление на много сериозен човек.
Хер Адлер прие това ласкателство с леко кимване.
— Кой друг в банката ще знае, че имам сметка тук?
— Аз и госпожица Наваз.
— А господин Ал Сидики?
— Господин Ал Сидики си има своите клиенти, а аз — моите. — Вебер почука със златната си писалка по кожената подложка на бюрото. — Е, хер Адлер, как ще процедираме?
— Моето намерение е да депозирам при вас десет милиона евро. Бих искал да държите пет милиона от тях в брой. Останалата част бих искал да инвестирате. Нищо прекалено сложно — добави той. — Целта ми е запазване, а не печелене на богатство.
49
Служител, чиято работа е ежедневното обслужване на сметката на конкретен клиент и който е основното лице за контакт между клиента и компанията. — Б.пр.