Джихан Наваз — акаунт мениджър на Банка Вебер АД, родена в Сирия, натурализирана германка, не беше изключение. Технофил51 по природа, тя беше пионер във „Фейсбук“, заклет потребител на „Туитър“ и наскоро бе открила прелестите на „Инстаграм52“. Като претършува нейните акаунти, екипът научи, че Джихан живее в малък апартамент в края на Стария град в Линц, че има палава котка, наречена Клеопатра, и че колата ѝ — старо „Волво“, ѝ създава непрестанни ядове. Агентите узнаха имената на любимите ѝ барове, нощни клубове и ресторанти, както и на кафенето, където тя всяка сутрин се отбиваше за кафе и закуска на път за работа. Те също така научиха, че Наваз никога не се е омъжвала и че последният ѝ сериозен приятел се е отнасял много лошо с нея. Обаче главното, което разбраха, бе, че тя така и не е успяла да преодолее вродената ксенофобия на австрийците и се чувства самотна. Това беше история, която хората от екипа разбираха много добре. Джихан Наваз, също като евреите преди нея, беше чужденка.
Любопитното бе, че имаше два елемента от живота ѝ, които Джихан никога не коментираше онлайн: своята месторабота и родината си. Банката и Сирия не се споменаваха и в купищата лични имейли, които хакерите на „Отдел 8200“ — израелската служба за електронно наблюдение, изровиха от множеството ѝ акаунти. Ели Лавон, който бе почувствал напрегнатата атмосфера в банката, се питаше дали Джихан само следваше някакво нареждане на Уалид ал Сидики — мъжа, който работеше зад заключената врата, охранявана от двама въоръжени алауити. Обаче Бела Навот предположи, че причината за мълчанието на жената е друга. И така, докато останалите членове на екипа пресяваха дигиталните файлове, тя отиде в архива на отдел „Проучване“ и започна да търси.
Първите двадесет и четири часа от нейното търсене не ѝ донесоха нищо ценно. След това по интуиция Бела изрови старите си папки за един инцидент, който се бе случил в Сирия през февруари 1982 година. Под ръководството на Бела Службата бе изготвила два доклада за инцидента: строго секретен документ за употреба от разузнавателните служби на Израел и несекретен информационен бюлетин, който бе оповестен на широката общественост чрез Министерството на външните работи. И двете версии на доклада съдържаха свидетелските показания на девойка, чието име Бела бе премълчала и в двата документа, за да запази в тайна нейната самоличност. Обаче в своите лични изследователски папки тя бе съхранила копие от оригиналното изявление на момичето, в чийто край фигурираше неговото име. Две минути по-късно, останала без дъх след спринта от отдел „Проучване“ до стая 456В, Бела постави триумфално документа пред Габриел.
— Причината е в Хама — каза тя. — Клетата жена е била в Хама.
— Какво всъщност знаем за Уалид ал Сидики?
— Достатъчно, за да знаем, че той е човекът, когото търсим, Узи.
— Бъди така добър да ми обясниш, Габриел.
Навот свали очилата и разтри основата на носа си — нещо, което правеше винаги когато не беше сигурен какво да предприеме. Той седеше зад голямото си стъклено бюро, качил единия си крак върху подложката. Зад него оранжевото зарево на слънцето бавно се спускаше към повърхността на Средиземно море. Алон се загледа за миг в него — отдавна не беше виждал слънцето.
— Той е алауит — каза най-сетне Габриел — и е родом от Алепо. Когато е работил в Дамаск, се е представял за роднина на управляващата фамилия. Както може да се очаква, кръвните му връзки не се споменават в нито една от брошурите на Банка Вебер.
— Каква е роднинската му връзка?
— Както изглежда, Ал Сидики е далечен братовчед на майката, което е важно. Именно майката е посъветвала сина си да накаже сурово протестиращите.
— Човек би казал, че си бил в компанията на моята съпруга.
— Така е.
Навот се усмихна.
— Значи Уалид ал Сидики е учредител на „Ивъл Инкорпорейтид“?
— Точно това казвам, Узи.
— Как е спечелил парите си?
— Започнал е кариерата си в държавната фармацевтична промишленост на Сирия, което също е важно.
— Защото фармацевтичната промишленост на Сирия е придатък на нейната програма за химически и биологични оръжия.
Габриел бавно кимна.
51
Човек, проявяващ силен интерес към технологиите, особено към новите, като персонални компютри, интернет, мобилни телефони и др. — Б.пр.
52
Мобилно приложение, което дава възможност да се правят снимки, към които да се добавят художествени ефекти, а след това да се споделят на различни платформи за социални мрежи, като „Фейсбук“, „Туитър“, „Фликър“ и „Тъмблър“. — Б.пр.