Мисис Съксби млъква, след като вижда лицето ми. То е трепнало или се е изкривило – макар и да съм очаквала, че историята ще стигне до това място, аз стоя и усещам, че все повече не ми достига въздух, че стомахът ми все повече се свива. Поемам си дълбоко дъх.
– Не е вярно – отвръщам. – Майка ми е дошла тук, без съпруг? Майка ми е била луда. Баща ми е бил войник. Пръстенът му е у мен. Погледни тук, погледни!
Отишла съм до чантата си, навеждам се, бъркам в срязаната кожа и изваждам ленената торбичка, в която са бижутата ми. Там е пръстенът, който ми дадоха в лудницата. Вдигам го. Ръката ми трепери. Мисис Съксби го поглежда и свива рамене.
– Пръстените може да се вземат почти отвсякъде – заявява.
– Взели са го от него – отвръщам.
– Отвсякъде. Мога да ти намеря десет такива и да накарам някой да им сложи буквите "В. Р."[30]. Ще означава ли туй, че са на кралицата, а?
Не съм в състояние да отговоря. Защото нима знам откъде се вземат пръстените и как върху тях може да се сложат букви? Отново повтарям, по-немощно:
– Майка ми е дошла тук, без съпруг? Била е болна и е дошла тук. Баща ми... Чичо ми... – вдигам поглед. – Чичо ми. Защо е трябвало чичо ми да ме лъже?
– А защо е трябвало да ти казва истината? – пита Ричард, който тръгва към мен и най-сетне проговаря. – Готов съм да се закълна, че сестра му е била достатъчно честна, преди да бъде опропастена, но просто не е имала късмет; мъжете обаче не са много склонни да обсъждат свободно подобна липса на късмет...
Отново се взирам в пръстена. Върху него има резка; когато бях малка, ми беше приятно да си мисля, че е била направена с щик. Сега златото ми се струва леко, сякаш е прободено и кухо.
– Майка ми – казвам инатливо – е била луда. Родила ме е, вързана на една маса. Не. – Покривам с ръце очите си. – Навярно съм си измислила тази част от историята. Но не и останалото. Майка ми е била луда и са я държали в отделна стаичка в лудницата; повтаряха ми да не го забравям, за да не последвам примера ѝ.
– Несъмнено, след като е била заведена там, са я държали в отделна стаичка – отвръща Ричард. – Известно е, че понякога са постъпвали по този начин с момичетата, по искане на господата. Е, вече няма причини да е така, поне засега. – Уловил е погледа на мисис Съксби. – Накарали са те да се страхуваш, че може да станеш като нея, Мод. И какво си спечелила от това, освен че си станала тревожна, покорна, нехайна по отношение на собствените си удобства, което е било напълно по вкуса на чичо ти? Нима не ти казах какъв негодник е той?
– Грешите – заявявам. – Грешите напълно.
– Не грешим – отвръща мисис Съксби.
– Възможно е и да ме лъжете. И двамата!
– Възможно е – тя се потупва по устата, – но, както сама виждаш, скъпо момиче, не те лъжем.
– Чичо ми – повтарям. – Прислужниците на чичо ми. Мистър Уей, мисис Стайлс...
Но докато изричам думите, усещам някакъв натиск... Рамото на мистър Уей е забито в ребрата ми, а пръстът му – в свивката на коляното ми. "Мислиш се за дама, нали?" А после, а после, грубите ръце на мисис Стайлс върху пъпчивите ми рамене, дъхът ѝ върху бузата ми. "Защо майка ти, с цялото си богатство, се оказа никаквица?"
Вече знам, вече знам какво са имали предвид. Продължавам да стискам пръстена. Изведнъж го хвърлям с вик на земята, както навремето, когато бях гневно дете, хвърлях чаши и чинии.
– Да го вземат дяволите! – извиквам. – Сещам се как стоях до леглото на чичо си с бръснача в ръка и за окото му, което не беше скрито зад очилата. "Излъгано доверие". – да го вземат дяволите! – Ричард кимва. Обръщам се към него. – И тебе да те вземат дяволите заедно с него! През цялото време си знаел, нали? Защо не ми каза, в Брайър? Не мислиш ли, че така по-лесно щеше да ме убедиш да тръгна с теб? Защо изчака и ме доведе тук, в това противно място, за да ме измамиш и да ме изненадаш?
– За да те изненадам ли? – отвръща той със странна усмивка. – О, Мод, мила Мод, още не сме започнали да те изненадваме.
Не го разбирам. Не се и опитвам да го разбера. Продължавам да си мисля за чичо си, за майка си – за майка си, която идва тук болна, обезчестена... Ричард слага ръка върху брадата си, мърда с устни.