Вече е привлякла вниманието ми. "Рокли", мисля си. След като съм облечена, бих могла да избягам.
Тя вижда промяната в мен и е доволна. Донася ми отново риба за закуска и аз отново я изяждам. Донася ми кафе, сладко като сироп: от него ми се разтуптява сърцето. После ми донася канче с гореща вода. Навлажнява кърпа и се опитва да ме измие. Не ѝ позволявам; вземам обаче кърпата от нея и се бърша – по лицето, под мишниците, между краката... За първи път в живота се измивам сама.
После тя излиза и разбира се, заключва вратата след себе си. Не след дълго се връща с Дейнти. Двете носят картонени кутии. Слагат ги върху леглото, развързват шнуровете и изваждат от тях рокли. Щом ги вижда, Дейнти надава вик. Всичките са копринени: първата е виолетова и е украсена с жълта панделка, втората е зелена със сребристи райета, а третата е пурпурна.
Дейнти хваща ръба на едната и го гали.
– Сурова коприна? – чуди се.
– Сурова коприна с плисета от фулар – отвръща мисис Съксби, а думите се търкалят в устата ѝ като костилки от череши. Повдига полата на пурпурната рокля, а брадата и бузите ѝ са червени в отразената светлина на коприната, сякаш са боядисани с кохинил[31].
Улавя погледа ми.
■ – Какво ще кажеш за тия, скъпа?
Не знаех, че съществуват подобни цветове, подобни платове, подобни рокли. Представям си, че вървя по улиците на Лондон, облечена в тях. Сърцето ми се е свило.
– Противни са, много са противни – отвръщам.
Тя примигва, а после се съвзема.
– Сега казваш тъй. Била си прекалено дълго време в оная огромна, мрачна къща на чичо си. Да се чуди човек дали разбираш от мода повече от един прилеп. Когато се появиш в обществото, скъпо момиче, в града, ще имаш толкоз пъстри рокли, че ще си спомняш за тия и ще умираш от смях, че някога си ги смятала за ярки. – Потрива ръце. – А сега кажи коя най-много ти харесва? Зелената с арсеновия оттенък и сребристите райета?
– Няма ли някоя сива – питам – или кафява, или пък черна?
Дейнти ме гледа с отвращение.
– Сива, кафява или черна ли? – отвръща мисис Съксби. – След като има сребриста и виолетова?
– Нека да бъде виолетовата тогава – изричам най-накрая. Мисля си, че райетата ще ме заслепят и че от пурпурното ще ми прилошее, макар че и без друго ми е лошо. Мисис Съксби се отправя към скрина и го отваря. Изважда чорапи, корсети и цветни фусти. Фустите ме изумяват, защото винаги съм смятала, че бельото трябва да е бяло, точно както когато бях дете си мислех, че всички черни книги трябва да са Библии.
Сега обаче ми се налага да бъда или цветна, или гола. Двете ме обличат подобно на момичета, които обличат кукла.
– И тъй, къде трябва да се стесни? – пита се мисис Съксби, докато разглежда роклята. – Не мърдай, скъпа, докато Дейнти ти взема мярка. Господи, виж си талията! Стой мирно! Мога да ти кажа, че човек не бива да се движи, докато Дейнти е наблизо с карфица в ръка. Тъй е по-добре. Прекалено е широка, нали? Е, не можем да бъдем придирчиви към размера, ха! Ха! , като се има предвид как се сдобиваме с тях.
Свалят ми ръкавиците, но ми носят нов чифт. На краката ми обуват бели копринени пантофи.
– Не може ли да съм с обувки? – питам, а мисис Съксби отговаря: – С обувки ли? Скъпо момиче, обувките са за ходене. Ти къде трябва да ходиш?
Изрича думите отнесено. Отворила е големия дървен сандък и е извадила кожената ми чанта. Докато аз гледам, а Дейнти шие, тя я занася на светло до прозореца, настанява се удобно в скърцащия плетен стол и започва да разпределя на купчинки вещите ми. Наблюдавам я как опипва пантофите, картите за игра, гребените. Онова, което търси обаче, са бижутата ми. След малко намира ленената торбичка, развързва я и изсипва в полата си.
– И какво има тук? Пръстен. Гривна. Снимка на някаква жена. – Взира се в снимката с оценяващ поглед, – изведнъж изражението ѝ се променя. Знам чии черти вижда в лицето, в което преди аз търсех своите. Оставя я бързо настрани. – Гривна от смарагди – продължава – от времето на крал Джордж[32], но с красиви камъни. Ще намерим купувач, който да ти даде добра цена. Перла на верижка. Рубинена огърлица – прекалено е тежка за момиче с твойта външност. Аз имам за теб гердан от красиви мъниста, стъклени мъниста, с такъв блясък, че би се заклела, че са сапфири – ще ти отива много повече. И... О! А туй какво е? Не е ли прелестна? Погледни, Дейнти, погледни тия грамадни изумителни камъни!
Дейнти поглежда.
– Страхотна е! – възкликва.
Брошката с брилянтите. Преди си представях как Сю духа в нея, как я лъска, присвила очи. Сега мисис Съксби я взема и я разглежда, а очите ѝ са като цепки. Брошката блести. Блести, дори и тук.
31
Естествен оцветител с червен цвят, извлича се от яйчен белтък или от изсушени насекоми. – Бел. пр.
32
Вероятно авторката има предвид крал Джордж IV, който е бил на престола през периода 1820 – 1830 г. – Бел. пр.