«Москито» отново лети с камерите към острова… В анализа на аерофотоснимките се казва: «Вижда се елипсовидно земно съоръжение, към него води железопътна линия. Върху един вагон лежи продълговат цилиндър.» Каква ирония на съдбата! В този момент Браун изстрелва поредната ракета Фау–2…)
В своя доклад пред Министерския съвет Съндис включва всички тези данни заедно със заключенията на специалистите: «„Пенемюнде“ представлява експериментален военен център. Няма данни, които да подсказват, че той функционира. Възможно е всеки момент комините на електроцентралата да задимят и да започнат активни експерименти по създаване на нови видове оръжия, вероятно предназначени за бомбардиране на Англия… Предлагам да се попречи на тези намерения. Остров Узедом да бъде бомбардиран. В никакъв случай не бива да чакаме противника да създаде ракети или други нови средства и Лондон да стане обект на нападение. Настоявам да се нанесат въздушни удари и по строителните площадки по френското крайбрежие. Дешифраторите да се заемат още веднъж с всички снимки, направени от началото на годината… Да се проведе ново въздушно разузнаване на всички обекти, които се намират в радиус 200 километра от Лондон…»
Дебатите продължават…
Чърчил слуша и от време на време нервно рови с ръце под широките си ревери. Той може да надприказва всички, но този път е особено мълчалив. Дали не беше наясно по въпросите? Трудно е да се предположи. През целия си живот той е бил изключително осведомен. Може би беше обсъдил в тесен кръг нещата, нали докладваше неговият зет… А сега думата взе личният му съветник лорд Чаруел.
Чърчил видимо не бърза да вземе страна в тази тъмна история, проточила се твърде дълго време — четири години. Това не е добре за него като премиер и военен министър. «Ако немците не разработват това оръжие, тогава те се стремят да раздухат слуховете по принципа „Една бабичка казала“ с цел да ни сплашат — си казва Чърчил. — А може и да имат вече нещо. И в двата случая този въпрос не бива да става достояние на масата.» Чърчил изработва решение за заключителното си слово.
Аристократът Чърчил вярваше в своята изключителност. Той знаеше, че Хитлер го счита за свой личен враг, и то отдавна. Навремето, преди да стане министър-председател, опасявайки се от покушение, той не заспиваше, ако до него не бъде личният му инспектор от «Скотланд ярд».
Чърчил се заслушва в дебатите, които стават все по-оживени…
Специалният съветник на премиера по въпросите на науката, професорът по физика в Оксфордския университет доктор Фредерик Александър Линдеман, който независимо от немския си произход става лорд Чаруел, се смята за човек, който внимателно следи разузнаването на оръжията на хитлеристите. Той респектира с бялата си коса, с гъстите черни вежди, под които се крие тежък поглед. Под месестия му орлов нос белеят гъсти мустаци. Достолепният му вид се допълва от аристократичната изящно бяла яка, папионката и черния фрак. Може би неслучайно носи прозвището Сивия кардинал. За него Съндис е само зет на премиера, съперник, когото ненавижда.
— Джентълмени, това е една до болка смешна «ракетна истерия» — заявява той настръхнал. — Преди да вземете решение, бих искал да чуем отговор от уважаемия сър Дънкан Съндис поне на три въпроса: «Възможно ли е съществуването на ракета с боен заряд от един до пет тона, с далекобойност от петдесет до сто и тридесет мили? Ако тя е реалност, то на какъв етап се намира? Какви контрамерки бихме могли да предприемем?»
— Нашата версия е следната — става Съндис. — Новото оръжие на противника представлява стотонна балистична ракета с бездимен барут. Най-вероятно се изстрелва от специални стартови комплекси, нещо като метателна машина. Предполагаемият радиус на действие е 100–130 мили!… Бихте могли да си представите какви поражения ще предизвика един заряд от 10 тона тринитротолуол. А това е предполагаемата бойна част на ракетата…
Със своя отговор Съндис не се стреми само да задоволи любопитството на Сивия кардинал, който явно иска да го затрудни, но преди всичко да предизвика емоционален ефект. Той му е необходим, за да убеди правителството в реалността от надвисналата опасност, и да се предприемат активни контрамерки, независимо че сведенията за немското оръжие са твърде неточни.