Английските въоръжени сили побеждават немците и италианците при Ал-Аламейн. Това е добре дошло за Чърчил. По негово нареждане по цяла Англия се разнася победен звън на хиляди камбани. Но този звън не може в никакъв случай да заглуши в съзнанието на хората по света впечатлението от страшния грохот на съветските оръдия при Сталинград. Не Ал-Аламейн, а битката при Волга ознаменува началото на прелома във Втората световна война. На хоризонта изгряваше сияние, което подсказваше на света бъдещата победа на съюзниците, но Чърчил се изплаши… В един меморандум до членовете на военния кабинет той демонстрира своя антисъветизъм, нарича евентуалното тотално настъпление на Съветската армия «най-страшната катастрофа», при която «руското варварство» ще унищожи културата и независимостта на древните европейски държави…
През август в Москва той обещава вторият фронт да бъде открит през 1943 г. Но както показва историята, това е неговата поредна лъжа…
Какво иска да му подскаже Хитлер с тайнственото секретно «оръжие на възмездието»? Нима се надява на някакви отстъпки. Грохотът на войната се носи далеч по земята на Русия. Нека болшевиките и фашистите се бият възможно по-продължително време. Това е само от полза за Англия, особено когато липсва заплаха за острова.
Тук мислите му престават да галопират. Той се заслушва внимателно в дебатите. Подсъзнателно схваща, че нещо не е наред. Говори се за опасност и в същото време не се знае откъде идва тя.
Идва онзи момент, когато неговата способност да размишлява и да действува се спъва. Какво да се предприеме в тази неясна обстановка?
Чърчил гледа внимателно седящия срещу него в тъмен костюм министър на вътрешната сигурност Хърбърт Морисън. Този 47-годишен хитрец, вдигнал многозначително вежди, се усмихва едва доловимо и гледа надолу, сякаш иска да каже: «Нека чуем премиера» — После погледът му се плъзва към Идън, Литълтон и към 50-годишния сър Стахорд Крипс. Заглежда се в пепитеното му сако, бръчките по челото, които много рано са се впили в него, и тънките очила, зад които се крият още едни хитри очи. «Та това е онзи Крипс, който отначало твърдеше, че науката не възразява в „Пенемюнде“ да се създаде гигантска ракета, но после промени мнението си. Толкова ли ги е наплашил Чаруел?» — мисли Чърчил.
В началото на април 1943 г. той вика лорд Чаруел и му казва: «Какво ще кажете, да поставим ли задача на авиацията да поогледа този завод за тежка вода? Ние непременно трябва да узнаем ще им се удаде ли на немците да създадат собствен завод за тежка вода, или няма да им се удаде.» Чаруел се съгласява с Чърчил и дори предлага конкретни мерки.
Няма ли намерение Хитлер да зареди ракетите с някакво ново взривно вещество, получено в резултат на атомните изследвания?… Излиза, че и двата въпроса са важни. Ракетите могат да се окажат чудесна стратегическа маскировка, която да отклони вниманието от атомното оръжие!
— Ще си позволя, джентълмени, които наблюдавате нацисткото тайно оръжие, да лансирам пред вас една своя версия — казва в заключителното си слово Чърчил. — Представете си, «Пенемюнде» е театър, пълен с декори, артисти и суфльори, които говорят малко по-високо, за да чуе и публиката която не е в залата. Ние се хващаме и нашите бомбардировачи хабят бомбите си, а отдолу ги чукат като банани… Очевидно необходимо е да се потърсят нови разузнавателни източници в окупираните територии, Франция, Белгия, Полша… Възможно е с «оръжието» на възмездието да ни пробутват дезинформация, за да предизвикат паника…
Чърчил много добре разбира опасността от разпространяване на мълва сред масите, които той никога не е уважавал, но които могат да му създадат излишни грижи тъкмо сега когато кабинетът му след победата при Ал-Аламейн има здрави позиции. Ето защо в заключение той казва твърдо:
— Забранявам да се дава гласност на тази история. Никой освен присъствуващите и пряко заетите е тази дейност да не бъдат осведомявани!…
«Фергелтунгсвафе»
30 май 1943 година.
Браун и Дорнбергер обядват.
— Валтер, чете ли днешния брой на «Фьолкишер беобахтер»?
— Шегуваш се, приятелю, кога ми остава време за вестник?
— Напразно — продължи Браун. — Има нещо, което ще те зарадва.
— Така ли?
— Е, не съобщават какви цигари пушиш и какви вина обичаш.