Браун е доволен, още повече че успешните стартове на неговата ракета му повдигат самочувствието.
А ето и сега намира открити намеци в централния печат за силата и мощта на своето творение.
— Е какво, Вернер, пак сияеш?
— А ти?
— И аз, разбира се. Но трябва да ти кажа нещо под секрет. Научих, че райхсфюрерът ще ни направи чест да ни посети отново.
— Нищо по-радостно.
— Да ти кажа честно, тези визити никак не ми харесват.
— Какво имаш предвид?
— Нека оставим този разговор.
Доказателствата
29 юни 1943 година, 20,00 часът. Току-що е започнало съвещанието по въпросите на новото германско оръжие. Тук са ръководителите на британския Генерален щаб, учените консултанти и съветниците и комисията при кабинета за оперативна отбрана. То се провежда не в резиденцията на министър-председателя на «Даунинг стрийт», а в подземията на правителствените здания. Този факт е твърде показателен за нарасналата опасност от неизвестния призрак, който близо четири години броди в кулоарите, възбужда най-противоречиви мнения, предизвиква горещи спорове…
Чърчил седи в края на дългата маса, слуша внимателно изказванията и си мисли: «Тук под земята е чудесно, дори се долавя прохладата от парка Сент Джеймс. Над нас трябва да има десет фута стомана и цимент, невъзможно е да ги пробие една ракета. Но ако от взрива тази кутия все пак се разклати и фугите й цъфнат, няма ли оттам да нахлуе Темза?» В следващия момент Чърчил, сякаш почувствувал как хладната вода пълзи по краката му, погледна със съмнение към Атли и Идън, които седяха от двете му страни. Дали не са доловили мислите му? После присви очи, решил, че не бива да дава воля на нервите, рязко мушна пръсти още по-дълбоко под реверите и се заслуша.
И този път силите се поляризираха. Съндис защитаваше мнението, че това може да бъде само балистична ракета. Лорд Чаруел смяташе, че това е добре разиграван театър от немците. «Пенемюнде» — казваше той — е въдица за големи шарани. Доктор Кроу предложи да не се отхвърля предположението, че там се разработва безпилотен самолет…
«Нищо ново — си казваше Чърчил. — Нима наистина няма никакво оръжие, както твърди Чаруел?»
Още в началото Чърчил нарича това съвещание конференция, за да поощри дискусионното разглеждане на въпросите и свободното излагане на мнения. Но ето че от дебатите не се получаваше никаква яснота в обстановката. Това дори го подразни… В една от паузите той енергично се намеси:
— Джентълмени, чух ви, но се затруднявам да оформя собствената си представа по този, види се, доста заплетен въпрос. Ето защо ще ми потрябва допълнителна помощ.
Бих искал да чуя мнението на човека, който има най-голям принос в създаването на радарите, онзи, който ни даде възможност да наблюдаваме противника отдалече… Може би сега той ще ни помогне да прогледнем през гъстата мъгла от противоречиви мнения, на които сме сити.
Доктор Джонс започна с кратко встъпително слово… През това време Чърчил се обърна към лорд Чаруел: «Надявам се, не се дразните от думите на този човек. Няма да се учудя, ако ви направи смешен. Така се отблагодаряват хората. Помня, че вие ми го препоръчахте.»
Чаруел беше свикнал с доста острия сарказъм на премиера и нищо не отговори.
Доктор Джонс не знаеше, че преди малко повече от две седмици Чаруел бе писал на Чърчил следните думи: «Джонс, който вие познавате добре, ръководи научно-техническото разузнаване. Той има интересни наблюдения по секретните разработки в Германия. Това ми дава увереност, че няма да бъдем изненадани… Настоятелно моля да намерите време и да изслушате неговите съображения за немските ракети…»
Чаруел, разбира се, не вярва на ракетите, но има определена слабост към Джонс и е сигурен в неговата акуратност. И още нещо, той иска по този начин да омаловажи изводите и мнението на зетя на Чърчил, Съндис, когото ненавижда.
В същото време дейността на Джонс е под ръководството на Съндис. От него службата му получава указания да възложи на агентурата на европейския континент задача да засили наблюденията върху «Пенемюнде» и да събира максимална информация.
Доктор Джонс разсъждава по следния начин: «Според по-голяма част от агентурните съобщения немските експериментални бойни летателни апарати летят само на разстояние, малко по-голямо от сто километра. Ако те се изстрелват от изток на север и точката на старта е остров Узедом, полетът им не може да не се следи от радарите на самите немци. Нещо повече, не може те да нямат тази специална задача да следят движението им. Но къде наблизо има радари? По крайбрежието на Балтийско море, там са 14-а и 15-а рота за наблюдения. Как ще разберем дали се провеждат експерименти? Като следим излъчването на радарите им и разговорите по радиостанциите, които ги обслужват. Това е отлична задача за разузнавателната служба „Игрек“…»