Трябват му само ракетите. Сега той е изключително доволен и изпада в екстаз от филмите и особено от обясненията на Браун.
Дорнбергер усеща това и с благодарност поглежда към своя стар приятел, насърчавайки го в неговото красноречие…
— Трогателно! — казва накрая фюрерът. — Аз живея вече с надежди. Защо ги нямахме тия ракети през 1939 г.?…
«Пенемюнде» в съзнанието му се оформя като спасителен остров, а пред програмата той вдига зелен семафор. Силуетите на «оръжието чудо» вече се издигат заканително над английските градове. «Вълчата бърлога» ликува. А и операцията «Цитадела» вече от три дни е в ход…
Но дълго ли ще продължи тази радост?…
Голямото заблуждение
8 юли 1943 година.
Гьоринг получава лично писмо, в което се казва: «Само за няколко месеца работата (по урана) значително се придвижи. Тя няма да доведе в скоро време до създаване на взривни вещества, но ни дава увереност, че в тази област противникът няма да ни изненада с нищо. Хайл Хитлер!»
Това са думи на професор Рудолф Менцел, бригаден фюрер от SS, ръководител на военнонаучните работи в университетите на Германия. От него лъха студена надменност и голямо себелюбие. Германските учени са убедени, че животът на едно поколение няма да стигне, за да създаде атомна бомба.
Ако я имаха норвежката тежка вода, може би примитивният им реактор щеше да заработи, верижната ядрена реакция щеше да стане реалност. А от тук до атомната бомба оставаше една крачка. Но това е само една хипотеза.
Продължават разработките на «Проекта У», макар и в ограничени мащаби. Неуспехите до известна степен успокояват учените, защото уж показват, че е невъзможно противникът да създаде подобно оръжие. Тази самоувереност си има някакво обяснение. Все пак първите открития, свързани с делението на урана, бяха направени в Германия! Както и да е, но идеята за атомната бомба в границите на Райха боксува.
Превратности на съдбата
На 25 юли 1943 г. операция «Цитадела» се проваля. Германия губи стратегическата инициатива. Фашисткият блок се разпада. Англо-американските войски дебаркират в Сицилия.
Хитлер заповядва пред Съветската армия да се издигне «преградна стена», в сянката на която вермахтът да си отдъхне в готовност да отрази очаквания десант на съюзниците в Европа.
— Ще ги смачкаме на Ламанш — крещи фюрерът. — И ще ги заставим да преговарят. Ако не се съгласят, ще унищожим градовете им с ракети.
Вермахтът вече е набелязал целите и количеството на масираните ракетни удари. За да бъдат осигурени те, тилът трябва да доставя по 3 хиляди ракети на месец! Тогава всяка нощ само над Лондон ще се изсипват най-малко по 100 бойни заряда от по един тон тротил.
Хитлер настоява столицата на Великобритания да се атакува внезапно с пет хиляди ракети. Само тогава англичаните могат да се сплашат…
Шпеер изпада в шок. Неговото ведомство отначало смята, че може да произведе до 900 Фау–2 и 5 хиляди Фау–1 на месец. Но скоро става ясно, че цифрите са били надути — подобна производителност просто е невъзможно да се постигне. А и окончателните чертежи на изделията още не са готови за масово производство. Повечето от половината изстреляни експериментални ракети продължават да се взривяват във въздуха.
В «Пенемюнде» стават невероятни събития. Създава се 444-а експериментална учебна батарея. В нея влизат хората, които добре познават ракетата Фау–2. Когато батареята се разраства, изпращат я в Шведте на Одер. Заедно с нея заминава и бившият главен шеф на «Пенемюнде» Дорнбергер, но вече като армейски комисар по балистични ракети… Не случайно той се страхуваше от честите визити на Химлер…
Най-важната шифрограма
3 август 1943 година.
Жителите на едно малко френско селце са се събрали на централния площад. Мъже, жени, старци, деца слушат заплашителните думи на слаб, скулест есесовец, заобиколен от плътен кордон автоматчици.
— Ако не съобщите къде се крие нелегалният, ще ви разстреляме — крещи той.
Фашистката контраразузнавателна служба беше засякла предавател. Предполагаше се, че оттук към английския «Интелиджънс сървис» е излъчена информация от особена важност.
През лятото на 1943 г. по крайбрежието на Франция от Кале до Шербур на разстояние от петнадесет до шестдесет километра от брега на Ламанш френски фирми извършват грандиозно строителство. А Жана Русо — Амниарикс има пряко отношение към взаимоотношенията им с германското командуване. Никой от хилядите работници от организацията «Тод», местни жители, военнопленници, които строят пътища и бункери, не се досеща, че немското контраразузнаване нарочно е пуснало слух, че това са укрепления от «Атлантическия вал», предназначен да отрази нападението на англо-американските войски, което всеки момент се очаква. Никой не е могъл да предполага, че се строят стартови позиции за ракетно оръжие.