Чърчил пропуска подробностите, с тях ще се занимават специалистите. Друго го тревожи… Той съпоставя сведенията с едно донесение, постъпило на 31 юни от агент в Швейцария: «Очаквайте нападение през август!» А сега вече е 12 август! Германците щели да използуват най-различни авиационни бомби и… «непознати досега средства»…
Последните думи не дават покой на премиера. И днес в това донесение му се иска да намери някакво обяснение на «непознатите средства». Първият агент твърди, че не става дума за бойни отровни вещества. Но немците разчитат на някакво ново свое оръжие, което ще бъде употребено по някакъв нов начин. Те очакват от него голям ефект и обрат в събитията.
А сега и този, какво казваше той? Чърчил отива до бюрото и се зачита: «Говори се, че Хитлер е посетил ракетния център „Пенемюнде“. След завръщането си от острова конфиденциално е заявил, че вече има средство, с което да унищожи Лондон, и много скоро англичаните ще му изпратят своите кралски подаръци, за да се смили над тях. Казал е: „Чакайте 20 октомври 1943 г.“» Чърчил хвърля листа и вдига телефона:
— Маршал Харис — казва той и изчаква да го свържат.
— Да, сър! — чува се басовият глас на маршала от кралската авиация Артър Травърс Харис.
— Нима чакате да изчезне и последният облак! — казва Чърчил недоволно.
— Сър, всеки момент започваме операция «Хидра». Чакаме само пълнолуние.
— Дръжте ме в течение. И побързайте!
— Да, сър…
Чърчил затваря телефона. Става и отива до картата на бойните действия. Той се взира в линията на Източния фронт, която показва съприкосновението на вермахта и Съветската армия.
Откъде иде по-голямата опасност — от хитлеристкото «оръжие на възмездието» или от победоносното настъпление на болшевиките?!
(След битката при Курск в хода на Втората световна война настъпва окончателен прелом. Червената армия неудържимо марширува на Запад.)
Тръпки побиват Чърчил, като си помисли, че е възможно болшевиките сами да станат едновластни победители в Европа. Тази мисъл силно го безпокои. Той все повече се убеждава, че е време да бъде открит втори фронт. И не за да се помогне на съветския съюзник, а за да бъдат въведени англо-американските войски в Западна Европа. Само да не се изпусне онзи момент, когато събитията ще станат неуправляеми.
Цитаделата в агония
В тази августовска нощ началникът на ракетния център «Пенемюнде» генерал-майор Дорнбергер се върти в леглото неспокоен. Още не е настъпила полунощ, навън е светло като ден. Лунният диск блести като око на трескав. Неговият блясък го дразни и той нервно дръпва завесата. В същия момент нощната тишина се раздира от силен взрив, след него втори… трети…
«Сега ли намериха да провеждат изпитания» — си мисли генералът и изругава. Тази вечер той се прибра след шумната среща с пилотката Хана Райч. Тази светлоока жена с копринени коси и открита усмивка го кара да тръпне. Фюрерът я обожава и тя него. Това е публична тайна. (Не случайно в последния момент на войната тя каца рисковано на един площад в разрушения Берлин, за да спаси своя фюрер, който, уви, не е вече между живите.) Хана лети с бойните самолети снаряди Фау–1, съоръжени с кабина. Полетът с тях крие голям риск. Едва не се разби след едно кацане и сега леко понакуцва.
За какво ли не вдигаха наздравица в тази вечер! Браун на шега я попита:
— Хана, бихте ли полетели на Марс?
Сивите й очи на кошута широко се отвориха, там се появи лека сянка на изненада, а после заблестяха остри пламъчета. После ги присви и започна силно да се смее. В протегнатата й ръка се люлееше пълна с искрящо вино чаша.
— Непременно, Вернер — каза тя през сълзи от смях. — Но само при едно условие, ако вие построите този кораб!
Звъннаха чашите.
Дорнбергер през цялото време седеше до тях мрачен. Химлер не беше доволен от темповете, с които вървеше подготовката на Фау–1 с кабина. Това бяха машини, които той искаше да използува на Източния фронт. Химлер готвеше изненада за фюрера. А изпитанията вървяха бавно. Ето и Хана Райч едва не се уби. Това щеше да бъде голям скандал срещу самия него. Браун беше конструктор на Фау–2. Крилатите средства «наблюдаваше» като началник лично Дорнбергер.
Сега той поиска да се поразвесели, но не се получи. Все го избиваше на мрачен хумор. Пред погледа му непрекъснато се явяваше киселата физиономия на Химлер.