— Предлагам — каза най-сетне, след като Хана Райч укроти своя смях — първите пътешественици в космоса да се ползуват със специални почести.
Когато му обърнаха внимание, продължи:
— Предлагам след завръщането пътешествениците да бъдат балсамирани!
Хана и Браун се спогледаха.
Генералът, навел се над чашата, пое въздух и каза:
— Телата им да бъдат вкарани в прозрачни сфери и след това да бъдат изстреляни в орбита около Земята! — Тук той вдигна глава: — Представяте ли си внушителна гледка — всяка нощ хората гледат сателитите. Там, на небето, те блещукат, а вътре… онези… очите на онези… Но какво се втренчихте, не ви ли харесва?
Хана се опита да се усмихне въпреки неловкото положение. Браун седеше като вдървен и не смееше да я погледне. Та нали той й предложи да пътува към Марс.
— Е, какво пък, може и да не ви харесва…
Дорнбергер стана, закопча копчетата на генералския си мундир, опита се да прибере токовете, но залитна, клюмна глава, изправи я и си тръгна, като събори след себе си стола…
Сега трябва да се вдигне от леглото, защото навън става нещо невъобразимо. Взривовете вече трещят безразборно и техният зловещ тътен се слива с плачещия вой на сирените. Парче счупено стъкло го удари по лицето, усети в устата си сладникавия вкус на кръвта. Когато нахлузи брича и ботушите си, си спомни, че в клуба по радиото съобщиха, че от северозапад наближават бомбардировачи. Но това не направи на никого впечатление, защото напоследък беше станало твърде обичайно англо-американските самолети да летят по трасето над «Пенемюнде», за да изсипят своя товар над столицата на Райха.
Нито един зенитен разчет не смееше да открие огън. Нито един изтребител не напускаше летището. Заповедта беше строга. Само един снаряд можеше да разкрие наличието на този така старателно прикриван от английското разузнаване свръхсекретен обект.
— Ало, ало… — нервно вика Дорнбергер в телефонната слушалка.
Но никой не му отговаря…
Излиза навън… Блъсва го ударна вълна от наблизо взривила се бомба. Той се опира в стената на зданието и пред очите му засияват блясъците от пламналите пожари…
В ход беше операция «Хидра» на английските военновъздушни сили за нанасяне на масиран удар върху германския ракетен център. Тя влиза във военните учебници на Великобритания и се помни като един от най-сполучливите и най-мощните удари на кралската бомбардировъчна авиация. Свързва се с особената активност на сър Артър Травърс Харис и подполковник Сърби.
— Може би никога досега не съм ви поставял задача с такава важност — казва маршал Травис в своя инструктаж. — Целта е добре защитена от зенитни средства. Ако не я унищожите още с първото нападение, после жертвите ще бъдат изключително големи…
Командуващият бомбардировъчната авиация не се съмняваше в точното изпълнение на заповедта. Авиаторите бяха обгорели в досегашните атаки по обширния план «Пойн бленк» за въздушни нападения над Германия и сателитите й.
На 17 срещу 18 август 59 четиримоторни самолета се вдигат във въздуха. Осем разузнавателни самолета «Москито» извършват отвличаща маневра, прелитат над Дания хвърлят над «Пенемюнде» метално фолио за ослепяване на радарите и се устремяват към Берлин. Там те имитират бомбардировъчно нападение — пускат отново фолио и осветителни бомби с парашути.
В полунощ около 200 нощни и 55 дневни изтребителя търсят неприятеля в разсичаното от прожекторите на противовъздушната отбрана небе над Берлин.
Напрежението във въздуха се изостря до крайност. В един момент немските изтребители започват да се обстрелват взаимно. Затрещяват и зенитните оръдия…
Това нелепо въздушно сражение буди подозрение у фелдмаршал Милх. Той вдига телефона:
— Генерал Ешонек, спрете зенитната артилерия! Та те се престарават! Обстановката е твърде неясна. Тук става нещо нередно. Над града не е паднала нито една бомба. Подведени сме. Спрете този кошмар!
«Вълчата бърлога» мълчи. От толкова километри никой не смее да се намеси…
Бъркотията над Берлин трае около два часа, а после затихва.
Но това е достатъчно на англичаните, за да си прикрият удара върху свръхсекретната ракетна цитадела.
За 45 минути над добре осветения от луната остров се изсипват 1593 тона фугасни и 281 тона запалителни бомби.
В края на бомбардировката от Берлин долитат 30 нощни изтребителя. Те свалят 47 «летящи крепости»…
На 18 август слънцето над остров Узедом изгрява кърваво. То наднича с любопитство зад плътната димна завеса, която се издига от останките на зданията.