Валтер Дорнбергер, разгърден и с пламнало лице, заедно с Браун обикаля руините. Пред очите им войниците измъкват трупове… Те не обръщат никакво внимание на изгорелите бараки, в които са живели военнопленниците и работниците. Това не ги интересува. Трябва бързо да дойдат на себе си, защото в «Пенемюнде» се появява началникът на имперската служба за сигурност обергрупенфюрерът от SS Ернст Калтенбрунер.
Браун го слуша и се дразни от неговия силен виенски акцент.
— Къде е генерал Шамие-Гличински? — пита той.
— Убит е! — отговаря му Дорнбергер.
Лицето на Калтенбрунер се изопва и жилите на врата му изпъкват. Липсва онзи, върху когото трябва да изсипе цялата своя ярост. Браун усеща, че обстановката трябва да се нормализира, и почти насила изтръгва от себе си:
— Въпреки че загубите ни са почти тридесет процента, ние сме твърдо решени да не нарушаваме нашите планове. Фюрерът ще получи своето любимо оръжие, Хайл Хитлер!
— Хайл! — изопва се Калтенбрунер. Мускулите на лицето му се отпускат.
Операция «Хидра» взема и последната своя жертва — началник-щаба на военновъздушните сили генерал-полковник Ешонек, който след разговора с Хитлер се самоубива…
Англо-американската авиация бомбардира множество заводи, които доставят части, съоръжения и гориво за «Пенемюнде». Производството на ракети е забавено с половин година…
За благодарност — смърт
На сутринта след бомбардировката на «Пенемюнде» разузнавателен самолет «Москито» лети над острова. Той фотографира резултатите… През деня специалистите в Мендменхъм дешифрират снимките, а после ги изпращат на доктор Джонс.
— Чарлз — казва той на своя помощник, — няма съмнение, заводът, където те сглобяват ракетите, е пострадал тежко.
— Да, сър, така казват и специалистите, петдесет здания от всичко осемдесет лежат в развалини.
— Чарлз, не беше ли тук някъде концентрационният лагер Трасенхайде?
— Не, грешите, сър, малко по на юг.
В този момент Джонс усеща, че дишането му се затруднява. От тридесетте бараки в лагера, където са били държани депортираните чуждестранни работници, са оцелели само дванадесет. Той веднага си спомня, че там е имало работници, които му оказват голяма помощ с ценна информация… Но той няма да узнае нищо повече за тези смели антифашисти.
Доктор Джонс има микрофилм с мащабна схема на «Пенемюнде», но не знае какъв труден и опасен път беше изминал този филм.
(Огнярът на локомотив Фердинанд Соломински, известен под псевдонима Заек, взима буца въглища, прави отвор в нея и скрива микрофилма.
Схемата на една от изпитателните станции в «Пенемюнде» е нарисувана на ръка от унтерофицера на немското луфтвафе Роман Трегер, който е с австрийски произход, служещ на остров Узедом. По време на своя отпуск е вербуван от полските патриоти. Трегер описва в общи черти и ракетите, казва, че те се движат с втечнен водород и кислород.
На 15 юли 1943 г. сведенията получава инженер Коцян, анализира ги и предлага заедно с други данни да ги изпратят в Лондон.
Бившият капитан от полската армия Ян Новак с униформа на един немски железопътен работник с касета от микрофилм в джоба пристига в гдинското пристанище. Ляга в сандък с въглища и въжетата на крана го пускат в трюма на въглевоза. До Швеция пътешествието в компанията на задушаващата го черна прах трае едно денонощие и половина. В Стокхолм ценните сведения са предадени на английския посланик…
Английското разузнаване има вече сравнително точен план на остров Узедом, който може да бъде сравнен с аерофотоснимките. Въпреки това британската авиация не пощади дъсчените бараки на военнопленниците и насилствено докараните работници.
Казват, че на каменния кръст в гробището на Кархаген пише: «Тук почиват 313 души, откарани на принудителна работа: 91 поляци, 23 украинци, 17 французи, 116 затворници от концлагерите, 66 лица с неизвестна националност.» Бог казва: «Аз те знам по име.»
— Грешката наистина не е наша, Чарлз, а на авиацията.
— Вероятно, сър.
— Чарлз, след взривяването на първите бомби немците пускат димна завеса, която скрива очертанията на бреговата ивица. Самолетите за целеуказване обозначават целите три километра южно.
Джонс обяснява на своя помощник с подробности случая, сякаш иска да успокои не него, а собствената си съвест. После се вглежда в лицето му и казва с чужд глас:
— Войната си е война, Чарлз… — И се връща към обичайния си делови тон: — Според мен, за да възобновят работата, на немците ще им бъдат необходими поне около два месеца…